Доцент д-р Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН бе отличен с награда „Питагор” за 2012 г. в категория „Биомедицински науки”. Той реши да сподели единствено за списание „Научни изследвания” какво означава за него тази награда, трудно ли се успява в България и има ли бъдеще науката у нас.


- Доцент Чорбанов, последната награда, която грабнахте бе „Питагор”. Тя ли е най-ценната, която сте получавал?
- Да, защото тя не е награда за млад учен, не е като тези, които съм взимал по време на развитието ми, а това е награда за нещо, което е конкурентно на всички мои колеги, които са в моята област. За мен е ценно, че зверският труд, който положих през последните години, бе достойно оценен. Държа обаче да спомена, че наградата бе невъзможна, ако не бяха хората, които работят за мен и искам да благодаря на екипа си.
- Какво ще Ви донесе в бъдеще тази награда?
- Такава национална награда винаги е в плюс, когато трябва да доказвам качествата си. Особено, ако се кандидатства с проекти за финансиране, ще поверят парите си на този, който се е доказал и има нужните качества.

- Как се ражда идеята за създаване на даден проект?

- Това е най-хубавият момент. За измислянето се изискват качества, които не се учат. Има хора, които могат да направят нещо иновативно и такива, които са много добри в реализацията. Обикновено, който измисли идеята на проекта, той е и ръководител на групата. Но как се ръководи група?! Тя трябва да бъде финансирана, като за целта е нужно да се напише проект, който да се спечели. Така се започва. Аз също така започнах.
- Кои институции в България финансират подобни проекти?
- В България единствено Фонд „Научни Изследвания” дава пари за наука и помага да задържим младите учени в родината ни. Някога е имало ведомствени проекти, които са били финансирани от съответните организации, но парите са били прекалено малко, за да може да се направи нещо сериозно.
- Това означава ли, че само ФНИ крепи науката в България?
- Точно така. Навсякъде по света, освен държавните институции, които дават пари, има и други групи, които помагат за развитието й с участието на реалния бизнес. В родината ни обаче единствената такава, която е загрижена за развитието на науката ни и отпуска достатъчно пари, е Фонд „Научни Изследвания”. Търговските фирми в България не са склонни да инвестират в разработка на технологии и продукти. За нас, освен ФНИ, други източници на средства са чужди институции, които финансират добрите ни проекти. Имаме и двустранни спогодби с различни институции, както и програми по седма рамкова програма по ЕС. Много от апаратите, които имаме са построени със съвместни усилия на няколко проекта, защото един няма възможността да поддържа и построи примерно нашият вивариум. Той е направен благодарение на няколко проекта, понеже е много скъп.
- Каква е цената му?
- За изграждането му бяха нужни около 100 000 лв., а поддръжката му на година е приблизително 40 000 лв.
- А кой е най-скъпият ви апарат?
- Това е проточен флуоцитометър и дава възможност за изследване на всичко, което се случва в клетката и в пространството около нея. Той струва 1 млн. лв. и също е закупен с помощта на няколко проекта. Единият е проект на НАТО на проф. Чавдар Василев, другите са няколко, финансирани от Фонд „Научни Изследвания”, като част от тях бяха мои, а други - на колеги. БАН също дари пари за тях, но беше невъзможно да бъде закупен този апарат само с участието на един проект. Подобен апарат има най-близо във Виена, следващият е у нас, в България.
- Колко проекта имате финансирани от Фонд „Научни Изследвания”?
- От както аз работя тук, съм участвал в 12 проекта. В тази конкурсна сесия участвам в 5, но само на един съм ръководител.
- На каква тема са, кой е най-интересен от тях?
- За мен най-важните са свързани с автоимунитетът и механизмите му, като това са огромна група от болести, които заемат важна част от живота и много хора боледуват от тях. Процента им нараства с всяка изминала година и се смята, че това е болестта на съвремието и който открие подходящо лечение ще помогне на много хора. Другата ни насоченост е в откриването на нови ваксини, с които да се търси максимален ефект с минимален риск за организма.
- Защо според вас в България не се обръща достатъчно внимание на науката?
- За жалост в медиите последните години се създаде една политика да се търси по-скандалното и по-жълтото. Смята се, че това прави медията интересна и публиката търси скандалното. Хората на науката притесняват обществото, понеже обикновения човек не може да разбере какво точно правим ние. На всякъде по света е така, но другите страни обръщат внимание на науката. Ние имаме учени, които са известни в цял свят и са уважавани, но в родината ни се знаят само подземните босове, а не и учените ни. Българските учени и спортисти са единствените, които дават положителен облик на страната ни.
- Как тогава да накараме младите учени да останат в родината ни?
- Единствено с условия, които им дават възможност за развитие. За съжаление науката е скъпа. Но държава без наука е една бананова република, каквато ние не трябва да ставаме. Дори в най-развитите туристически държави като Италия, която е на първо място в света по доходност от туризъм, то той е само 10-15% от брутния вътрешен продукт. Без развитието на иновации и технологии няма модерна страна, която да може да се изхранва и да има нормално и образовано общество. А ние искаме да сме една европейска страна. Затова трябва да има конкурентна среда и да се дава възможност на по-млади изследователи да ръководят екипи. Защото у нас е утвърдено едно правило, че много трудно човек между 35 и 45 г. трябва да ръководи подобни групи. Аз обаче съм на 45 години и ръководя своя екип от 6 год. и ми беше страшно трудно в началото, понеже имах чисто административни спънки това да стане. Тук се приема, че ръководителят на една научна група трябва да е човек на достолепна възраст. Разбира се, не се опълчвам на утвърдените учени, но в повечето страни, утвърденият учен не ръководи научна група, а е по-скоро консултант. За да се ръководи една научна група се изисква много силен ентусиазъм и енергичност, което на една възраст вече я няма в наличност и това е напълно нормално. Затова трябва да се дава възможност на млади хора да ръководят по-млади от тях, защото в лабораториите атмосферата тогава е по-различна – свири музика и никой не приема това за нещо ненормално и не му пречи шума, хората работят с удоволствие и това ги задържа. Ние правим технологии, които са единствени на Балканския полуостров и се изисква много работа и енергичност, за да бъдат развивани и мултиплицирани.
- Какви са тези технологии?
- Това са най-вече в сферата на имунологията – винаги са се търсели модели и механизми, с които да могат да бъдат изследвани в реални условия нови ваксини и лекарства, които да се доближат максимално до човешките. Мишата имунна система е най-близко до човешката. Като тъкани прасето е най-близо до човека, но като имунна система е мишата. Въпреки всичко не може да се прави пълна аналогия между мишката и човека. Затова се търсят модели, които да бъдат приближени максимално до човешкия организъм и те се наричат хуманизирани модели. Хуманизираният модел представлява възможност за прехвърляне на човешки органи и клетки от човек – реален пациент на животно, което да може да бъде изследвано. В случая ние имаме мишки, които нямат имунна система и възприемат чужди клетки. И като прехвърлим от пациент автоимунни клетки, с които в момента работим в мишката, то тя развива човешката болест. По този начин, лекувайки мишката, можем да видим какво се случва с хората, понеже тя има човешки клетки.
- И това се прави само в България?
- Да, другите страни в района нямат подходящите условия. Тези мишки не сме ги измислили ние. Продават се в западни институции и могат да бъдат закупени. Но те живеят при много специални условия – в специален вивариум, в който се поддържа абсолютна стерилност. Тази технология струва много пари. 30% от парите, които харчим в лабораторията отиват за поддържане на този вивариум. Тези животни вътре обаче ни дават възможност да правим опити на ниво, което никой друг не може да си позволи на Балканите. Трябва да се свиква с мисълта, че опита в лаборатория, така наречения ин витро, дават едно ниво, в което се гледат механизми и какво се случва. Но истинският опит е този, който вече показва какво се случва в реални условия. Много от лекарствените средства – ваксини и препарати ин витро работят чудесно, но когато минеш на ниво организъм, не се получава. Това е така, защото в живота има нещо много по-сложно отколкото една култура, гледана в стерилна среда.
- Вие сте работил 6 пъти в чужбина, какво ви накара да се върнете тук?
- Преди всичко аз съм българин и произхождам от едно много старо семейство с традиции. Моите прародители са били свещеници, поддържали са народния дух през средновековието и съм възпитан в дух на родолюбие и това предполага човек да се чувства добре в родината си и да не се срамува от своя произход. По света винаги съм бил много високо платен и признат, но не успях да се почувствам у дома си. Никога няма да забравя, как преди години, когато работех в Холандия като генетичен инженер, гледах по телевизията как гореше партийния дом, хората влизаха в стълкновение с полицията, а аз започнах да разказвам на колегите си в работата какво съм гледал и какво се случва в родината ми. Един приятел дойде и ми каза, че от един час говоря на български език, без да го осъзная. Тогава разбрах, че аз съм преди всичко българин и искам да работя и живея в страната си.
- Какво ви накара да се насочите към политиката, бяхте издигнат за президент от Българска демократична общност?
- Никога не съм искал да се занимавам с политика и дори когато се видях на няколко билборда ми беше много странно. Идеята ми беше да популяризирам науката. Исках да вкарам дебат с останалите кандидат президенти на темите, които ме вълнуват – това са проблемите на науката, образованието и медицината. Телевизиите обаче ограничиха до максимум участието на кандидати като мен, а тези, които участваха в дебатите, избягваха да обсъждат проблемите в науката и това, че тя почти изчезва на моменти. Според мен, страна без образование, наука и медицина, няма бъдеще.
- Бихте ли се явили пак на избори?
- Категорично не. Още на втората седмица съжалих, че съм се захванал с политика.