125 години след въвеждането си етикетът “Made in Germany” (”Произведено в Германия”), който е измислен от британците и първоначално е търговска бариера, вече е незаменим за много компании. Означението може да се използва от всеки, когато поне половината от добавената стойност на даден продукт е създадена в Германия.
Изстрелът рикоширал - преди 125 години с “Произведено в Германия” трябвало да се дискриминират германските стоки във Великобритания. Планът обаче не успял и идеята се превърнала в рецепта за успех - разбира се, за германските производители.
Днес малкият надпис е незаменим най-вече за множество средно големи компании. Британският закон за търговските марки от 23 август 1887 година се сочи като рождената дата на етикета, който днес е известен в цял свят. Тогава въвеждането му се дължало на страховете от конкуренция на производители на ножове от Шефилд, които настоявали за мерки срещу недолюбваните производители на по-евтини стоки от континента. Парламентът в Лондон обаче бил изправен пред дилема.
“Британците можели да повишат защитните мита, но като страна износител самата Великобритания печелела от сравнително малкото мита в световната търговия”, обяснява Дитер Циглер, професор по икономическа и корпоративна история в Рурския университет в Бохум.
Трябвало обаче да се отговори на натиска на производителите и така се стигнало до въвеждането на новото означение. “Законът “Произведено в Германия” бил нещо като компромис. Германските стоки не били забранени, все пак били облагани с мита, но на британските потребители се давал сигнал: “Внимание, това което купуваш, наистина е евтино, но е и лошо”,” посочва историкът.
След края на разразилото се през 19 век трескаво наваксване на германските производители в областта на качеството обаче множество потребители откриват качеството на вносните стоки. Днес това е гаранция за качество, на която множество германски компании отдават голямо значение и за чието запазване Германия се бори”, посочва Олаф Плетнер от Европейската школа по мениджмънт и технологии в Берлин.
Етикетът “Произведено в Германия” става незаменим най-вече за средно големите германски компании, които нямат известно лого, отбелязва Фолкер Трайер, ръководител на международната служба на Германската федерация на търговските камари (DIHK). “Той е незаменим за успеха на износа”, допълва той. Всеки може да използва този етикет, не се изисква означение за произход в Германия.
“Режимът обаче не е необвързващ”, предупреждава експертът от DIHK. В краен случай рекламните обещания трябва да могат да издържат и в съдебен процес. Според опита на експерти все пак по правило е достатъчно в Германия да са създадени 45 % от добавената стойност на продукта.
Някои компании като автомобилостроителния концерн Porsche се “изцепват” с изявления, че не извличат голям рекламен ефект от “Произведено в Германия”, тъй като самият им продукт от край време е синоним на германско качество. “Porsche почти е синоним на “Произведено в Германия”, всичко това нас не ни засяга много и известността на марката няма да се увеличи повече”, заявява говорител на автомобилостроителя.
Porsche твърди, че е излишно да се рекламира с “Произведено в Германия”. Някои части от автомобилите на германския концерн се произвеждат в чужбина, но сглобяването на готовите коли става единствено на конвейерите в страната. При официалната езикова употреба на английски език компанията обаче посочва: “Еngineered and made in Germany” - “Конструирано и произведено в Германия”.
В Далечния изток означението продължава да бъде силно желано, при това не само от клиентите на германски продукти. През пролетта китайският производител на строителни машини Sany си осигури уважение, след като придоби германската компания за бетоновози Putzmeister. Освен марката новият собственик получи и ноу-хау от германския производител.
„Мога да си представя, че скоро бетоновозите на Sany ще постигнат скок в качеството”, посочва Плетнер. Означението “Произведено в Китай” може би скоро ще стане новият етикет за качество. “Сега Китай е в положението, в което навремето е била Германия. Страната има ценово предимство, но все още предлага сравнително лошо качество”, отбелязва Плетнер. С инвестиции в изследователска и развойна дейност обаче страната отдавна е започнала борба да навакса пропуснатото.
БТА
