Терористичен акт в Бургас!? Някой мислил ли си е, че това някога ще ни се случи?

Истината, че няма място на света, което да е достатъчно сигурно и да има пълна гаранция, че такова нещо няма да се случи никога. Въпреки това България винаги е смятана за относително безопасно място. Не защото службите ни са най-добрите или защото сме взели драконовски мерки да предотвратим всеки опит. Просто сме доста незначителен играч на световната политическа карта.

Изумително е, обаче, когато нещо такова се случи как реагира нацията и политиците. Сякаш атентатът никого не стресна особено. Повечето ми приятели не бяха разбрали за него до късно вечерта. В София по никакъв начин не се усети, че нещо толкова значимо и ужасно се е случило в нацията ни. Повече полиция има по улиците когато идва на посещение някой държавен глава.

Единствените развълнувани от случващото бяха политическите сили. Не защото много им пукаше за загиналите, а защото видяха поредната възможност да се възползват политически от ситуацията и да поискат оставки, сваляне на кабинета и тем подобни неща. Не защитавам правителството. Отзоваха се веднага на място, но поставиха изключително информационно затъмнение за това, което са установили. До ден днешен, две седмици след атентата, за него знаем почти толкова, колкото знаехме часове след като се случи. Има причина.

Медиите ни не бяха убедителни в отразяването на атентата. Факта, че много малко от световните медии цитираха нашите по отношение на случващото е супер показателно какво доверие има света на медиите в България. Има защо.

Очаквах събитие като това да промени обществото ни, към по-добро. Но това се случва само в демократичните страни. Да вземем например Норвегия, нация, която преживя страшна трагедия преди година когато на един остров бяха разстреляни десетки невинни тинейджъри от сърдит на целия свят психопат. Поддадоха ли се норвежците на натиска? Истината, че една от основните цели на терористите е да всее объркване, паника, да накара хората да се страхуват за бъдещето си, да ограничи възможността им за предвижване, да повлияе на живота им психически. Ето как реагират на предизвикателството в Норвегия:

На политическо ниво, министър председателя Янс Столтенберг увери, че ще направи всичко възможно основните ценности на Норвежкото общество да останат непокътнати.

“Норвежката реакция на насилието е повече демокрация, повече отвореност и повече политическо участие”

Година след събитието изглежда министър председателя е удържал на думата си.

Не последваха промени в закона, целящи увеличаване правомощията на полицията и службите за сигурност, законовата рамка по отношение на тероризма остава същата и не са предвидени специални мерки във връзка с разследването на заподозряни терористи.

По улиците на Осло, камерите за сигурност са изключително рядка гледка. Полицията може да носи оръжие само ако има специално разрешение за това.

Дори вратата, водеща до сградата на Парламента остава отворена и неохранявана.



Нека сами си направим изводите. Искаме ли правата ни да бъдат ограничени, да ни наблюдават постоянно, да сме подлагани на проверка на всяка крачка? И всеки път, когато нещо такова се случи, винаги да има силен политически отзвук, да текат по телевизиите призиви за сваляне на правителството, за засилени охранителни мерки, за повече полицейщина!? Това ли е наистина демокрацията, за която всички толкова говорихме, се борихме, гласувахме…

За мен България трябва да избере пътят на Норвегия, не на САЩ в борбата с тероризма. Първо, защото нямаме необходимите средства за поддържаме полиция, камери, постове за сигурност. И второ, но и по-важно – защото създаваме един свят, управляван от страха и като че ли контролиран от тероризма.

Моето лично мнение, може да не сте съгласни, разбира се!

Блогът на Крис