В края на миналата седмица Джавад Карими Кодуси - депутат от иранския парламент, внесе законопроект за спиране на корабоплаването през Ормузкия проток, откъдето се придвижват към пазара близо 20 на сто от петрола, добиван в цял свят.
Иранските официални лица засега не коментират, твърдейки, че последното решение остава за върховния водач на страната - великия аятолах Али Хаменей. От външното ведомство на Ислямската република намекнаха, че за момента аятолахът гледа скептично на идеята да се затвори протокът, но може и да промени своето мнение.
Данни за намеренията на Иран във връзка с Ормузкия проток започнаха да идват от държавата в началото на юли. От една страна, иранските военни декларират с твърд тон, че са готови да блокират протока изцяло; същевременно спешно се подготвя законопроект, който дава на Иран възможността да затвори протока за петролни танкери, пътуващи за държави, присъединили се към санкциите.
От друга страна, иранският външен министър заявява, че блокирането на Ормузкия проток от властите е нереалистичен сценарий за развоя на събитията в региона, а шефът на Генщаба обяснява, че това може да стане само по нареждане на върховния лидер Али Хаменей и че “военните изобщо нямат влияние върху вземането на това решение”.
Също тъй шумни изявления за затваряне на най-натоварения проток в света, се чуваха и преди, и след ЕС да наложи на Иран петролни санкции през януари т. г. Уверенията обаче останаха неизпълнени и до днес. Явно страната, изцяло зависима от този проток в износа и вноса на петрол и други стоки, няма интерес да блокира напълно Ормузкия воден път. Затова Иран не е рискувал да го затвори дори по време на войната с Ирак през 80-те.
Но съвсем очевидно днес обстановката в региона е нажежена дотам, че всеки пожар на някой танкер, потапяне на кораб в протока (сиреч инцидент, несвързан може би с Иран) или началото на военна операция срещу Иран (например от страна на Израел или САЩ) може да стане причина за затваряне на Ормузкия проток.
Ще припомня, че на тази водна артерия се падат към 20 на сто от транспорта на петрола, търгуван из цял свят, 35 на сто от международните морски превози на нефт и 28 процента от световните доставки на втечнен природен газ.
Освен че протокът е от критично значение за световния енергиен пазар (ако бъде затворен, международните пазари може да не дочакат близо 17 милиона барела петрол), има два ключови момента, пряко засягащи този воден път и взаимовръзките му с Иран. Първият е географското му положение. Вторият - ролята на Иран в смесеното управление на тази стратегическа транспортна артерия според нормите на международното право и съответните суверенни национални права.
Става дума за следното. За да минат през Ормузкия проток, всички морски кораби, включително военноморският флот на САЩ, трябва да навлязат в акватория, обявена от Иран за негови териториални води. Много държави, използващи протока за корабоплаване, не споделят това схващане.
Засега Иран разрешава на чуждестранните кораби да използват тези води на доброволни начала, а също и въз основа на Трета част от Конвенцията на ООН по морско право, която урежда транзитното преминаване на кораби. Там се посочва, че корабите може свободно да минават през Ормузкия проток и други водни пространства с цел бърз, непрекъснат и безпрепятствен транзит от открито пристанище в открито море и обратно.
Въпреки че Техеран обикновено следва корабоплавателната практика, приета в морското право, по закон не е задължен да го прави, тъй като е подписал конвенцията, но не я е ратифицирал.
Както сочи проучване, изготвено в енергийния център на бизнесучилището “Сколково”, при евентуално пълно спиране на петролните доставки през Ормузкия проток се открояват следните взаимно допълващи се варианти за компенсиране на тези обеми: с петрол от държавните запаси на страните, обединени в Международната енергийна агенция (МЕА), и на Китай; чрез пренасочване на петролните потоци от страните около Персийския залив; с увеличаване на добива.
След тримесечен “престой” на Ормузкия проток световният пазар (ако оставим настрана регионалната специфика) ще изчерпи изброените възможности. Съответно ще се формира недостиг - по наши оценки, към края на шестия месец той ще достигне 5,7 милиона барела на денонощие. Но без да слагаме в сметката изгледите за отваряне на индустриалните запаси на страните от МЕА, които 1,7 пъти надхвърлят държавните резерви. Освен това е трудно да приемем, че страните потребителки няма да положат усилия за стабилизиране на ситуацията и възстановяване на корабоплаването в Ормуз.
Евентуалното спиране на корабоплаването в протока ще се отрази още по-силно върху газовия пазар, който може да изгуби четвърт от търгуваните досега обеми втечнен газ. Но без да има възможност за попълване на недостига, тъй като в света днес липсват стратегически резерви на газ и допълнителни мощности за производство на втечнено “синьо гориво”.
Колкото до Русия, според нас загубите в дългосрочен план от засилената конкуренция на въглеводородния пазар няма да й бъдат възмездени с краткосрочните изгоди от поскъпването на газа и петрола заради военните действия в района на Персийския залив.
БТА
