Технологиите, освен двигател на световния стокообмен и респективно на глобализацията, могат да дадат ново лице и на представителната демокрация, улеснявайки провеждането на избори и допитвания до обществото. Една от причините за все по-намаляващата избирателна активност е слабото участие на младите хора, а гласуването по интернет може да се разглежда като инструмент за стимулиране на повече гласоподаватели да упражнят правото си на вот.

В българското политическо пространство вече редица партии, измежду които „Синята коалиция”, „България на гражданите” и БСП изразиха не само позитивно становище, но и вече настояват електронното гласуване да бъде въведено още на изборите през 2013 г. То няма за цел да измести традиционната организация на изборите с бюлетини и гласуване в „тъмната стаичка”, а просто да създаде удобство на гласоподавателите и да спести финансови средства на държавата за скъпата организация на едни конвенционални избори. Така ще се даде шанс на българите, живеещи и работещи в малки и среднo големи градове в чужбина, които не могат да си позволят да пътуват стотици километри, да гласуват в изборния ден.

Казвал съм нееднократно, че ненавиждам ефемизмите – нима инициативата за политическа коректност, да наричаме инвалидите хора в неравностойно положение, слепите – незрящи, циганите – роми помага по някакъв начин на тези хора? Не – те имат нужда от истински действия с цел интегрирането им в обществото. Гласуването по интернет е начин хората в неравностойно положение да упражнят правото си на вот без да се налага да го правят с придружител, без да се борят с високите тротоари, нито с безобразно паркиралите коли по тротоарите. Удобствата, които предлагат съвременните компютри ще позволят и на незрящите да гласуват, ако ЦИК създаде система за гласуване с гласови напътствия и команди.

Противниците на електронното гласуване имат един силно несъстоятелен мотив – а именно, че то е в разрез с Конституцията, защото нарушава тайната на вота. Не смятам, че е чак такъв проблем един администратор, който има достъп до цялата база данни в деня на вота, да види за кого съм гласувал. Да не говорим как всички, които купуват гласове, карат гласоподавателите да снимат с телефон бюлетината, която са зачеркнали и прилагат всякакви мерки за контрол, чрез които така или иначе се нарушава тайната на вота. Ако пък някой толкова се притеснява, че ще изтече информация, може да отиде до урните и да пусне хартиена бюлетина. Пък нека след това да тъне в блажено спокойствие, че гласът му е отишъл по предназначение и е останал в тайна.

Още един мит – гласуването по интернет може да доведе до невиждани манипулации на вота, ако системата бъде ударена от хакерска атака. Това също не е вярно – една добре създадена система за електронно преброяване на гласовете е в пъти по-надеждна от ръчното преброяване – вземете за пример Русия – там важи с пълна сила правилото, че който организира изборите – печели. Дори не виждам възможност в близките години партия „Единна Русия” да загуби избори – и то не защото е толкова харесвана от руснаците. По-възрастните от мен помнят времената, в които БКП печели 99.9% на всички избори – интернет гласуването ли е бил основният проблем за този нереалистичен резултат? След като могат да бъдат превеждани милиони чрез електронно банкиране, не виждам защо не можем да дадем своя глас също толкова сигурно, колкото и преваждаме своите пари по електронен път.

Това, което искам да кажа е, че честни и прозрачни избори могат да се проведат само в развити демокрации с традиционно силно гражданско общество, което е достатъчно образовано и информирано, за да може да съди свободно и критикува всяко действие на правителството. Протестите срещу АCTA, шистовия газ и закона за горите показаха наченки на гражданско общество в България, но то е прощъпулник в сравнение с обществата в Западна Европа. Време е да спрем да оправдаваме бавното ни развитие в икономическата, политическата и социалната сфера с комунистическата дикратура – за 22 години можеше да постигнем много повече. Вземете за пример Естония – едно време репресирана от желязната ръка на Съветския съюз, сега – отличник в усвояването на еврофондове, родина на Skype, страна с висок икономически прогрес заради развитието на високи технологии. А ние винаги сме си били такива – „траещи” си хора. Защо въпреки членството ни в ОВД и СИВ в България за 45 години не се случи нищо запомнящо се с международен отзвук? Защо нямаме Софийска пролет, или големи политици и дисиденти като Вацлав Хавел?

За да си извоюваме място в световната история трябва да бъдем иноватори и сами да търсим ниши, в които да се развиваме, а не да копираме сляпо оттук-оттам. Интернет гласуването, като първа стъпка към създаването на електронно правителство би било добро начало към постигането на тази цел.

Либерум