Наглостта побеждава

Наглостта побеждава: този принцип приляга идеално за девиз на цяло съсловие от мениджъри и банкери. Каква е поуката за младите? Че единственото постижение, към което трябва да се стремят, са лъжите, безочието и измамите.

Наглостта побеждава. Този принцип приляга идеално за девиз на цяло съсловие от мениджъри и босове. Сегашната ситуация в Европа затвърждава впечатлението от предишни банкови кризи, че онзи, който е причинил вреда на другите, по правило не е принуден да носи никакви последствия. Казано с други думи: той е ненаказуем и недосегаем.

Необезпокояваните грешници

 

Морал ли? Какво беше това?

Нима някой потърси например отговорност от г-н Георг Функе, който закопа цяла банка като Hypo Real Estate за сметка на данъкоплатеца? Нашите сведения сочат, че той необезпокоявано се радва на охолния си живот на остров Майорка. А какво се случи с жонгльорите от Фолксваген и Порше, които при сливането на двете фирми приложиха един гениален данъчен трик, така че държавната хазна да остане с пръст в устата вместо с приходи от 1,2 млрд. евро?

Всичко това обаче е направо бледнее на фона на стореното от Робърт Даймънд, шеф на британската банка Barclays, който наскоро заяви, че "времето за покаяние и извинения вече е отминало". Преди броени дни стана ясно, че неговата фирма е манипулирала лихвения процент, по който банките взаимно си отпускат кредити - т.нар. LIBOR. По подобни съмнения се водят разследвания и срещу други големи американски и германски банки. Мениджърите им обаче не са принудени дори да се извинят. В Германия от тях изобщо не може да се търси съдебна отговорност, дори и ако се докаже, че обвиненията за измама са основателни.

Всичко това е в реда на обичайната несправедливост, придружаваща днешните финансови дела, на което край би могла да сложи само една истинска революция. Но още по-лош е моралният пример. Какво научават младите хора, които прилежно ходят на лекции в университета и активно се подготвят за бъдещата си кариера? Те научават, че за да стигнат до милионните заплати на ръководните мениджъри, е необходимо да имат съответния "деформиран характер". Едно време казваха, че постиженията трябва да бъдат съответно възнаграждавани. Тогава се имаха предвид постижения като прилежност, интелигентност, образование, познания. Днес става ясно, че единственото постижение, към което си заслужава да се стремят младите, се състои от съвсем други неща: безогледност, лъжи, наглост и измами.

 

Добре дошли в ерата на моралния разпад!

Струват ли си въобще усилията по спасяването?

Какъв е следователно европейският проблем, който ще си остане на дневен ред и след спасяването на еврото? Това е моралната запуснатост на икономическите ни елити, които дори не се опитват да прикриват тази своя черта, а самодоволно я излагат на показ. Една Европа, която тайно е ръководена от подобни личности, не заслужава да бъде спасявана.

АГ, ДПА, ШО, ДЦ, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева


Станете почитател на Класа