Докато Гърция се опитва да привлече чужди инвеститори,  за да задвижи агонизиращата си икономика, един от най-значимите  проекти се отнася до добива на ценния жълт метал в три  златоносни зони: близо до Перама в Тракия (Североизточна Гърция), близо до Килкис и на Халкидики, в Северна Гърция.
В последния от тези райони - полуостров, разположен на  около стотина километра от Солун, процедурата е най-напреднала.  През юли 2011 г. министерството на околната среда разреши експлоатацията на две находища на злато близо до Олимпиада - родният край на античния философ Аристотел.
Минните богатства на района се смята, че са финансирали военните походи на Александър Велики. За да бъде митът напълно завършен, тази територия се намира на входа на планината Атон,  чиито манастири заемат източния нос на полуострова.
Но не тези прочути факти мотивират борбата на една част  от жителите срещу проекта за добив на злато на Хелас Голд - филиал на канадския консорциум „Юръпиън Голдфилдс”.
Когато Георгиос Цириготис научи за разрешението, предоставено от правителството, помисли, че става дума за кошмар. Този 54-годишен унивеститетски преподавател, жител на  района, още помни битката, водена срещу предишните минни  компании, привлечени от местното злато.
През 2002 г. Държавният съвет анулира след продължили  години процедури  предишен лиценз за експлоатация, изтъквайки,  че мините представляват “непосредствена опасност” за околната  среда.
Гръцката криза изглежда е променила картината. На сайта на агенцията за инвестиции “Инвестингрийс” експлоатацията на  ценни метали е представена като важна насока на развитие.
В мините на Халкидики, които от десетилетия произвеждат олово, цинк и сребро, „Юръпиън Голдфилдс” предвижда да инвестира  около един милиард евро. “Близо 150 милиона бяха инвестирани вече и сме наели 650 служители. В дългосрочен план ние ще  създадем 1500 работни места”, уверява пред АФП Петрос  Стратудакис, представител на компанията.
“Но колко работни места ще бъдат унищожени в земеделието  и туризма заради посегателствата върху околната среда?”, казва  в безпокойство Георгиос Цириготис. Водата, която захранва  източната част на полуострова, където през зимата има 8 хил. жители, а през лятото - 20 хил. до 30 хил. души, минава точно през  предвиденото място за добив”.
Всеки лагер рамахва своите технически проучвания, свидетелстващи за опасността за околната среда на проекта или за  неговата безвредност. Фирмата защитава използването на нов  метод за извличане на златото без помощта на цианид. Критиците  на този метод твърдят, че той никога не е бил тестван в тази  конфигурация.
Дебатът отива отвъд изказванията. Колективът на  противниците на проекта, който претендира, че обединява стотина  асоциации, увеличава акциите на терена: окупиране на сгради,  демонстрации, блокиране на пътищата, водещи до мястото. През  март няколко души бяха ранени при сбиване с работници от минната  компания.
През 2011 г. Европа осъди Гърция за това, че е продала на „Юръпиън Голдфилдс” през 2003 г. мините на Халкидики на  занижена цена и без търг. Тогавашният държавен секретар в  министерството на икономиката от социалистическата партия днес е кмет на Аристотелес, където се намират залежите.
Кристос Паштас, който напусна правителството след  подозрения за корупция във връзка с друг случай, е черната овца  на противниците на проекта на Халкидики, които може да успеят да  блокират проекта в случай на победа на радикалната левица  СИРИЗА на изборите на 17 юни.
Според тях времето притиска: първият добив на злато е предвиден “в близките месеци”, според „Юръпиън Голдфилдс”. Подадени бяха няколко жалби пред правосъдието.
(БТА)