Синдромът "Фукушима" в основни линии е изживян, но има особености в отделните страни.
За съжаление върху тази обективна позиция винаги се наслагват субективни фактори свързани с политика. Това е наблюдавано и в Съветския съюз, и в Русия. И то не един път, когато опасенията, загрижеността за населението, по повод на безопасността на атомната енергетика са използвани добросъвестно, но понякога и не толкова добросъвестно от отделни политици. В борбата за власт понякога всички средства са разрешени. В страните, които са в преход, или на места – където нещо не върви, или вървят политически процеси често партиите използват тази загриженост на населението за своите цели. Оказва се, че под натиска на такива политици се вземат неправилни решения, от които след известно време обществото се отказва.
Това струва немалки загуби. Ще ви дам конкретни примери: След Спитакското земетресение в Армения беше затворена Мецаморската атомна електроцентрала. Затварянето не беше свързано с въпросите за безопасност. Тогава аз участвах в анализа на безопасността след земетресението заедно с американските колеги. Ние дадохме препоръки тя да продължи експлоатацията си след неголям ремонт. Въпреки това политическото движение, което беше насочено към независимост на Армения от Русия, започна да се бори против тази атомна електроцентрала и победи - практически тя беше затворена. След това всички дървета на централната улица на Ереван бяха окичени с плакати. Обществеността горещо се обяви в защита на атомната енергетика и АЕЦ беше пусната отново в експлоатация.
Аналогична ситуация имаше и в Литва. По времето на разпадане на Съветския Съюз, когато ставаше отделянето на Литва, най-голямото зло беше Игналинската АЕЦ, която произвеждаше повече от половината от електроенергията в страната. Народното движение настояваше за затваряне на Игналинската АЕЦ. Но когато това се случи, населението започна упорито да се бори за продължаване на експлоатацията й. По-късно, когато по искане на ЕС се наложи закриването на тази централа, те се стараеха всячески да не изпълнят това условие за влизане в ЕС, като съхранят тази АЕЦ. Това не им се удаде. Държавата и досега има големи проблеми. Литва няма своя енергетика, купува електроенергия на пазара, което е много по-скъпо и неефективно.
Поради това след Фукушима специално в някой страни имаше размишления, имаше временни спирания. Но в повечето страни беше решено, че трябва да се продължи развитието на ядрената енергетика с изключение само на Германия. Ако се вгледаме в състоянието на политическите процеси в тези страни, които преди малко споменах, ще намерим отговор, че основният резултат, по-точно основната причина за отказване на Германия от ядрената енергетика се намира по-скоро в плоскостта на политическата, а не в техническата част. При изменение на съотношение на силите в политиката, Германия може да преразгледа взетите решения.
В годината на 25 годишнината от аварията в Чернобил, която съвпадна с Фукушима, имахме намерение да сложим точка в анализа на Чернобил. Да обявим на целия свят, това беше не само руска тенденция, че настъпва ренесанса на ядрената енергетика. Фукушима се оказа много сериозно предизвикателство за началото на този ренесанс. Вече ви казах – световната общност преодоля синдромът на Фукушима. Мисля, че тези грешки, които са станали в Япония, не са общи и не са типични. Няма основания да се преразглеждат вижданията. Нямам съмнение, че развитието на ядрената енергетика само ще набира обороти и с това са свързани толкова широките интереси именно към настоящето събитие - форума "Атомекспо 2012". /БГНЕС
Японското правителство взе решение днес да рестартира реактори номер три и четири на АЕЦ "Ои" в префектура Фукуи. Това са първите атомни енергийни блокове в Япония, чиято работа е възстановена сред аварията в АЕЦ "Фукушима 1" от 11 март 2011 г.
---------------------
Професор Леонид Болшов е президент на Международния форум "Атомекспо 2012", директор на Института по проблемите на безопасното развитие на атомната енергетика, член-кореспондент на РАН. Материалът се базира на въпроси на агенция БГНЕС и руски медии.
Източник: БГНЕС
