Милиони микроби обитават човешкия организъм. От гените им можем да научим много за самите себе си. Носителят на Нобелова награда за медицина Джошуа Ледерберг постулира още в средата на миналия век: „Изследванията на гените имат смисъл само ако се изследва и генетичната информация на микробите, защото те са едно цяло с човека”, което той нарича микробиом.
Нови открития потвърждават тезата на Ледерберг, съобщава „Дойче веле“. Без бактериите човекът не развива жизненоспособна имунна система, защото не усвоява без чужда помощ витамините от B до К. Микроорганизмите обезопасяват и иначе отровния жлъчен сок.
Германски учени, проучили флората в храносмилателния тракт и открили, че обитателите се различават от човек до човек, като само при роднини те си приличат. Социалната среда и храната определят микробната "зоологическа градина". Така например при бебетата първите микробни заселници идват от майката, като с времето картината се индивидуализира.
Личната чревна флора решава, дали ще сме болни или здрави, слаби или дебели. Изследвания показват, че в дебелите животни преобладават бактерии, който превръщат несмилаемите баластни вещества в мастни киселини, докато слабите животни имат многообразна чревна флора.
Още по-изненадващ е фактът, че микроорганичните гени остават еднакви въпреки различните обитатели. Всяка храносмилателна система притежава едно ядро от микроорганични гени, които разлагат захарта, баластните вещества и усвояват витамините. "Зоологическата градина" в храносмилателния тракт може да има различни представители, но генният й материал е константен.
Микробиологът Зауербаум е на мнение, че новите познания за микробиома ще направят възможни пробиотични терапии без антибиотици.