Американски учени от университета в Юта установиха, че способността на тибетците да живеят на Покрива на света се дължи на специфики в тяхната ДНК, съобщи Би Би Си.
Учените са открили десет гена, благодарение на които тибетците живеят на височина, при която останалите хора биха се разболели. Два от тези гени са свързани с хемоглобина - субстанция в кръвта, която транспортира кислорода от белите дробове до всяка част от тялото. В изследването са участвали 75 тибетци, които живеят на
4500 м надморска височина.
Това откритие може да се използва за лечение на остра форма на редица болести, свързани с дишането, и такива, които се причиняват от смяна на надморската височина. Тибетският народ, изглежда, е "имунизиран" срещу подобни болести след хиляди години на генетичен подбор. Интересното е, че гените на тибетците не се срещат при други жители на високопланински области, например хората в Андите.
Зоната на високите върхове въздейства върху човешкия организъм с комплекс от неблагоприятни фактори, най-сериозните от които са понижаването на атмосферното налягане и произтичащото от него спадане на парциалното налягане на кислорода, намаляването на влажността на въздуха и понижаването на температурата на въздуха.
Голямата височина и по-ниското налягане предизвикват отливане на кръвта от капилярите, което може да предизвика запушване на кръвоносните съдове (емболия) както в белите дробове, така и в мозъка. Дългото пребиваване на голяма височина без аклиматизация може да предизвика потенциално опасни заболявания, заплашващи дори живота.
Ръководителят на изследването професор Лин Джорди твърди, че за пръв път науката попада на генно обяснение на адаптацията.