В много от нас днес има неандерталски гени, сочи цитирано от Би Би Си 4-годишно проучване, проведено от изследователи от института „Макс Планк“ в Германия.
То изненадало много учени, тъй като предишни генетични проучвания сочеха, че неандерталците не са допринесли или са допринесли съвсем малко за нашата наследственост. Според най-новите данни между 1% и 4% от евро-
азиатския човешки геном вероятно идва от неандерталците. Проучването потвърждава тезата, че хората могат да проследят предците си до малка популация африканци, които по-късно са се разселили по света.
Най-широкоразпространената теория за произхода на човека, според която родината му е Африка, твърди, че предците на Homo sapiens са живели на Черния континент преди 200 000 години. Сравнително малка група напускат континента и заселват останалата част от света преди 50 000 до 60 000 години. Смяташе се, че приносът на неандерталските гени – открити в хора в Европа, Азия и Океания, е малък, но сега се оказва че това не е така. „Те не са тотално изчезнали. В някои от нас те продължават да живеят по малко“, твърди проф. Сванте Паабо от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг.
Джон Хоукс от Университета в Уисконсин-Мадисън, САЩ, заяви за Би Би Си: „Те са ние и ние сме те... Това изглеждаше много малко вероятно, учуден съм, защото не очаквах процентът да бъде чак 4“, заяви той за генетичния принос на неандерталците. Проследяването на неандерталския геном е голямо научно постижение. То е продукт на 4-годишен проект на института „Макс Планк“ в сътрудничество с много университети в света. Проектът използва специална технология, която позволява да се обработват много генетични вериги едновременно. Пробите, съдържащи неандерталски гени, са извлечени от кости от три различни индивида, открити в пещерата Виндия в Хърватия.