Когато клетките се движат свободно в организма, те следват сложен модел, подобен на този, използван от амебите и бактериите, когато търсят храна, установи екип от учени от американския университет „Вандербилт“, цитирани от „Сайънс дейли“.
Откритието има практическо значение за разработването на лекарства, смятат учените. Този основен принцип може да се приложи в компютърни симулации на биологичните процеси, които включват клетъчна миграция – ембрионалното развитие, изменението на кости, зарастването на рани, инфекции и развиването на тумори. Така според изследователите може да се подобри точността, с която тези модели предвиждат ефикасността на неизпробвани терапии за свързани заболявания.
„Доколкото ни е известно, за първи път подобен тип поведение се наблюдава при клетки, които са част от по-голям организъм“, посочва проф. Питър Къмингс, под чието ръководство е направено изследването.
Учените направили това откритие след неочакван резултат от изследване, извършено от групата на проф. Къмингс. То целяло да провери хипотезата, че свободата, с която различните ракови клетки се движат, може да бъде свързана с тяхната агресивност. Или колкото по-бързо се движи раковата клетка в тялото, толкова по-агресивна е тя.
„Нашите резултати опровергаха тази хипотеза – връзката между подвижността на раковите клетки и тяхната агресивност е много слаба“, твърди Къмингс. В този процес обаче учените забелязали, че движенията на клетките са неочаквано сложни. Междувременно те се натъкнали на изследване за морските хищници, в което било изказано заключението, че поведението, свързано с така наречената походка на Леви - оптимален метод за изследване на сложни местности – изглежда, е широко разпространено сред широк кръг организми от микроби до хора в отговор на неравномерното разпределение на ресурсите. Това изследване дало на екипа на Къмингс нова перспектива за клетъчните движения, които те наблюдавали. Те възприели основното схващане, че когато клетките на бозайниците мигрират, те са изправени пред проблеми, като ефикасното откриване на неравномерно разпределени цели, например хранителни вещества и растежни фактори. Проблемите са аналогични на тези, с които се срещат едноклетъчните организми, търсещи храна. С тази гледна точка предвид те изследвали човешки епителиални клетки, като проследили техните движения в околна среда без никакви химически сигнали. Те се движат сравнително бавно с около един микрон на минута. Учените установили, че клетките следват един и същ модел на движение, който много се доближава до походката на Леви. Използвали движения в две фази – първата е на бързо придвижване в една посока, а втората е реориентиращата фаза, в която клетката остава на място и се реорганизира вътрешно за движение в нова посока. Последващи проучвания установили, че и други видове клетки използват същия модел при произволна миграция. Освен това клетките продължавали да следват същия основен модел, след като бил прибавен химически сигнал, но дължината на „пробега“ се изменяла и обсегът от посоки се стеснявал, като нетното движение се извършвало в посоката, дадена от сигнала.