Астрономите от НАСА може би най-после са открили факторите, които предизвикват космическите експлозии. Учените използвали рентгеновата обсерватория на НАСА „Чандра“, за да изследват свръхнови в пет близко разположени елиптични галактики и централния регион на галактиката Андромеда – спиралната галактика, намираща се най-близко до Млечния път.
„Фактът, че не разбирахме мистерията на свръхновите, представляваше сериозно неудобство. Сега обаче ние започваме да разбираме какво точно стои зад тези експлозии“, посочва Марат Гилфанов от Института по астрофизика „Макс Планк“ в Германия.
В изследването, публикувано в сп. „Нейчър“, се предполага, че повечето свръхнови от тип 1а са предизвикани от сливането на две бели джуджета – останките от стари звезди. Белите джуджета стават нестабилни, когато надвишат максималната допустима маса, и това предизвиква звездна експлозия. По-рано се смяташе, че свръхновите от тип 1а са предизвикани от акреция - процес, в който заради гравитацията една звезда поглъща част от материята на друга звезда и става нестабилна.
Според Акос Богдан от Института „Макс Планк“ обаче, ако свръхновите са предизвикани от акреция, галактиките биха били близо 50 пъти по-ярки в рентгеновия диапазон. Не е ясно дали сливането също е първичната причина за възникването на свръхнови в спиралните галактики. Намирането на двойки бели джуджета е особено трудно, тъй като, след като те се доближат достатъчно, експлозията възниква за няколко десети от секундата.
Свръхновите са ключови обекти за изучаването на Вселената. Астрономите отдавна ги използват, за да отчитат космическите разстояния и да изследват разширяването на Вселената. От тази гледна точка разбирането на произхода на тези експлозии е ключово предизвикателство в астрофизиката.