Проучване на американски учени показва, че биологическите ограничения на скоростта, с която човек може да бяга, могат да се простират и отвъд онези 45 км/ч, с които ямайският спринтьор Юсейн Болт постави световен и олимпийски рекорд в бягането на 100 метра, съобщи „Сайънс дейли“.
Според учените от Университета в Райс, Университета в Уайоминг и Южния методистки университет човешките възможности в бягането могат да достигнат до около 65 км/ч. Те смятат, че широко разпространеното схващане, че скоростта на бягане е ограничена от силата, с която крайниците удрят повърхността, е погрешно. Според тях критичната променлива е времето, и по-точно твърде кратките периоди от време, в които бегачът упражнява натиск върху повърхността, на която се движи.
Учените провели експерименти с помощта на пътеки за бягане, като изследвали бягането при различни походки, включително и при подскачане на един крак или бягане назад. Те установили, че силата, която бегачите прилагали върху земната повърхност, когато подскачали на един крак, надвишавала тази при нормалното бягане с 30%, а силите, генерирани от активните мускули в крайника, били 1,5 до 2 пъти по-големи. Теорията за ограничението на времето била потвърдена от факта, че минималните периоди на контакт между крака и земята при бягането напред и назад не се различавали значително. Това според учените показва биологическите ограничения на бързината, с която активните мускулни влакна могат да генерират силите, необходими на бегача, за да се отдели от земята при всяка стъпка. Те смятат, че това изследване показва, че ограниченията на скоростта на бягане са определени от ограниченията на скоростта на контракциите на мускулните влакна. Тази скорост определя колко бързо кракът на бегача може да приложи сила върху бягащата повърхност.
“Нашите прости изчисления показват, че скоростта на мускулните контракции, които позволяват максимална или близка до максималната сила, позволяват скорост между 55 и 65 км/ч и дори повече“, твърдят учените.