Апаратурата на мисията Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) продължава да разкрива динамичната природа на лунната повърхност.
Екипът на проекта публикува нови снимки, на които е заснет изцяло нов кратер, образуван след началото на мисията.
Това предоставя ценни научни данни за честотата на ударите и процеса на космическото изветряне.
Луната – свят без атмосфера и без защита
Историята на Луната е белязана от непрекъснати бомбардировки, особено интензивни през ранните етапи на Слънчевата система.
Въпреки че днес честотата на сблъсъците е много по-ниска, Луната продължава да бъде уязвима към удари от астероиди и комети.
За разлика от Земята, Луната няма атмосфера, която да изгори или забави малките космически тела, затова дори обекти с размер на няколко метра достигат повърхността ѝ необезпокоявани.
Кратерът, който се е родил между 2009 и 2012 година
Новият кратер се намира северно от големия 44-километров кратер Ремер. Сравнявайки изображенията, заснети от LRO през декември 2009 г. и декември 2012 г., учените откриват значителна промяна: появата на 22-метрова ударна вдлъбнатина.
Според анализа кратерът е резултат от сблъсък с малък астероид – вероятно с диаметър около няколко метра. Това е типът обекти, които не достигат повърхността на Земята, но на Луната оставят ясно различими „подписи“.
Около кратера се забелязват отчетливи ярки „лъчи“ от изхвърлен материал. Тези светли образувания представляват по-блед подповърхностен слой, изтласкан навън в момента на удара. Те се простират на десетки метри и са характерен белег за скорошно образувани кратери.
С времето, под въздействието на слънчевия вятър и микрометеоритната ерозия, лъчите постепенно ще потъмнеят, приближавайки се до цвета на околния реголит.
Подобни открития помагат на планетолозите да:
• определят честотата на астероидните удари върху Луната;
• изчисляват скоростта на разрушаване на кратерите;
• уточняват геологичната възраст на различни райони;
• подобрят моделите за планетна защита;
• оценят рисковете при бъдещи пилотирани мисии.
Точните наблюдения от LRO са ключови за разбирането на това как Луната се променя в реално време – процес, който продължава да изненадва учените.
