Наблюденията показват, че благодарение на науката озоновата дупка се затваря и е напът да се възстанови напълно през XXI век.
Смята се, че ако настоящите политики останат непроменени, озоновата дупка може да се възстанови напълно.
През последните десетилетия озоновата дупка е обект на дебати и безпокойство сред учените.
Последните данни от Световната метеорологична организация показват, че озоновият слой поддържа тенденция към пълно възстановяване през този век.
С прости думи, дупката над Антарктида се затваря, пише IFLScience.
Данните сочат, че през 2024 г. озоновата дупка е значително по-малка в сравнение с предходни години.
Това отчасти се дължи на естествени атмосферни фактори, които влияят на междугодишните колебания.
Като цяло обаче ситуацията се вписва в общата тенденция, свидетелстваща за дългосрочно възстановяване.
В световен мащаб нивото на стратосферния озон през миналата година е било по-високо от предходните години.
Над Антарктида изтъняването на озоновия слой, което се случва всяка пролет, достигна своя връх на 29 септември. Тогава максималният дефицит на озонова маса беше 46,1 милиона тона.
За сравнение, това е по-малко от необичайно големите озонови дупки, регистрирани в периода 2020-2023 г. И значително под средната стойност за 1990-2020 г.
Това е показател за възстановяването на озоновата дупка и нивата на озон.
Защитният слой на Земята
Озоновият слой е област в стратосферата на височина между 15 и 30 километра над земната повърхност, в която концентрацията на озон е по-висока, отколкото в други части на атмосферата.
Известно е, че този слой помага за абсорбирането на вредното ултравиолетово лъчение от Слънцето, действайки като невидим щит за живота на Земята.
Без този слой или при наличието на дупка в него, планетата би била подложена на много по-силна радиационна бомбардировка.
Това би довело до повишена заболеваемост от рак на кожата, катаракта и увреждане на имунната система, както и до нарушаване на екосистемите, особено на планктона, който е в основата на океанската хранителна верига.
Трябва да се отбележи, че озоновата дупка е открита за първи път през 70-те и 80-те години на миналия век.
Установено е, че този слой се разрушава от хлорофлуоровъглероди (ХФВ) – синтетични газове, които преди са били широко използвани в аерозолни спрейове, разтворители и хладилни агенти.
Оказва се, че при попадане в атмосферата тези газове отделят хлорни атоми, които катализират разпадането на озоновите молекули, създавайки „дупка“ в слоя.
За щастие, светът се обедини за решаването на този проблем.
През 1987 г. 197 държави и Европейският съюз подписаха Монреалския протокол, който предвиждаше постепенно премахване на ХФВ и предпазни мерки, позволили впоследствие забраната на озоноразрушаващите вещества.
Днес, според учените, озоновият слой показва възстановяване и е доказателство, че напредъкът е възможен, когато държавите се вслушват в предупрежденията на науката.
Ако настоящите политики останат непроменени, се очаква озоновият слой да се възстанови напълно около 2066 г. над Антарктика, до 2045 г. над Арктика и до 2040 г. в останалата част на света.
