Ново изследване, публикувано в International Journal of Astrobiology, предполага, че дори в суровите условия на Титан, спътник на Сатурн, биха могли да възникнат ключови компоненти за появата на живот.
Учените предлагат нов механизъм, обясняващ как това е възможно в среда, толкова различна от земната.
Метанови езера и клетъчни структури
Титан е уникален свят – единственото място, освен Земята, в Слънчевата система със стабилни течни басейни на повърхността.
Тези езера, реки и морета обаче са от течен метан и етан, а температурите са около -179°C.
Живот, подобен на земния, е невъзможен при тези условия, но учените не изключват други форми.
Всяка позната ни форма на живот се нуждае от клетки – микроскопични „контейнери“, отделящи вътрешната от външната среда.
На Земята тази функция се изпълнява от липидни мембрани, които работят отлично във вода, но не и в течен метан.
Предишни изследвания предполагаха образуването на „азотозоми“ – аналози на клетъчни мембрани от азотни съединения като акрилонитрил, открит в атмосферата на Титан.
Не беше ясно обаче как достатъчно количество от това вещество би достигнало повърхността.
Нова теория: Нитрили като градивни елементи
Екип, воден от Мартин Рам от Технологичния университет Чалмерс, предлага по-вероятен сценарий.
Според експертите, за образуването на протоклетъчни структури не са необходими редки атмосферни съединения, а нитрили – органични молекули, които се срещат в изобилие на повърхността на Титан.
Механизмът е прост: по бреговете на метановите езера, където течността се изпарява и кондензира с валежите, концентрацията на нитрили може да се увеличи значително.
В тези условия молекулите могат спонтанно да се самоорганизират в микроскопични кухи сфери – протоклетки, способни да задържат други вещества.
Това откритие не доказва съществуването на живот на Титан, но прави неговото зараждане по-вероятно.
Освен това ни показва, че основни градивни елементи на живота могат да възникнат дори в най-екзотичните кътчета на Космоса.
