Оказва се, че астрономите силно са надценили средния размер на газово-праховите дискове, в които се формират планетите.
До това заключение са стигнали изследователи, ръководени от Осмар Гуера-Алварадо от обсерваторията в Лайден. Те са проучили повече от седемдесет такива диска в района на формиране на звезди Wolf, използвайки чилийския радиотелескоп ALMA.
През последните няколко десетилетия астрономите откриха много протопланетарни дискове. Повечето от тях имат зашеметяващ обхват – десетки и дори стотици астрономически единици (т.е. разстоянието от Земята до Слънцето).
По една или друга причина размерът на тези структури се е разглеждал като стандарт, а всичко по-малко от тях – като редки колебания. Въпреки това, ново проучване на международен екип от астрономи, показва, че това е било грешка в тълкуването.
Основният инструмент, използван за проучването, е била голямата милиметрова/субмилиметрова решетка Atacama (известна също като ALMA), която многократно е откривала уникални факти за нашата Вселена. А целта – доста голям звездообразуващ регион, наречен Wolf (Вълк), разположен на 400 светлинни години от Земята.
Сравнително малкото разстояние, съчетано с отличната разделителна способност на радиотелескопа, позволило на изследователите да достигнат качествено ново ниво на изучаване на това, което се случва около младите звезди.
Астрономите са идентифицирали 73 протопланетни диска.
И въпреки факта, че някои от тях са наистина гигантски по размер, повече от две трети се оказват доста скромни. Средният радиус на дисковете в този регион е 6 астрономически единици. А най-малкият от тях е десет пъти по-малък.
„Тези резултати коренно променят представата ни за това как изглежда „нормален“ протопланетен диск“. Само най-ярките – които са най-лесни за наблюдение – имат забележими празнини. Но компакт дисковете без такива характеристики всъщност са много по-често срещани“, казва Гуера-Алварадо.
Очевидно астрономите просто не са регистрирали протопланетарни дискове с радиус по-малък от 1,2 AU преди. Работата на Гера-Алварадо и неговите колеги коригира този сатистически пропуск.
Между другото, именно в малките дискове може да има оптимални условия за образуването на суперземи – планети, подобни на нашата, но десет пъти по-масивни (като удивителната K2-360b).
Възможно е в бъдещи изследвания те да се окажат най-често срещаните светове във Вселената.
