Екип от изследователи установи откъде идват съдържащите въглерод молекули на повърхността на Ариел, луна на Уран.
Очевидно произходът им е от дълбините на космическото тяло, начинът да достигнат до повърхността е чрез странни канали, които пресичат големите каньони на тази луна.
Ариел, въпреки огромното си разстояние от Земята, продължава да бъде във фокуса на редица научни изследвания.
Миналата година учените потвърдиха, че подобно на Енцелад, там може да има скрит подземен океан.
Експертите направиха това предположение заради факта, че отлагания от замръзнал въглероден диоксид и други въглеродни съединения очевидно са се образували в резултат на химически процеси вътре. И тогава дойде въпросът – как са се озовали навън, на който се опита даде отговор екип, ръководен от планетолога Клои Бедингфийлд.
Вниманието на изследователите беше привлечено от така наречените медиални бразди – канали, видими дори от Космоса, които са една от основните отличителни черти на Ариел. Именно в тях, според предположението на екипа, може да се осъществи химически обмен. Благодарение на разпространението, тоест разминаването на литосферните плочи. Нещо подобно се случва в океанските дълбини на нашата Земя.
Преди това учените въз основа на изображения, направени от „Вояджър 2“, предположиха, че мрежата от много бразди представлява канали, прокопани от лава по време на местни вулканични изригвания.
Но техният нов анализ прави друг сценарий по-вероятен: такъв, в който браздите са локални центрове за разпространение.
Това се потвърждава и от факта, че срещуположните стени на каньоните съвпадат една с друга по удивителен начин. А на дъното им често се виждат подозрителни налепи.
„Ако сме прави, тези каньони са най-добрите кандидати за източника на CO2 отлаганията и предоставят по-подробна информация за подземната повърхност на Ариел“. Не е известна друга повърхностна характеристика, която да улеснява движението на химикали от вътрешността на Луната, което прави това откритие особено вълнуващо“, казва Бедингфийлд.
С други думи, топлината, идваща от дълбините на Ариел, кара скалите да се издигат, разцепвайки повърхността и пренасяйки там сложни въглеродни съединения. В същото време както Ариел, така и другите спътници на Уран очевидно са преживели няколко периода на мощна геоложка активност.
