Пещерите под повърхността на Луната може да са много по-дълги, по-дълбоки и по-сложни, отколкото учените някога са си представяли. Такова е заключението на изследователите от НАСА след анализ на радарни наблюдения от сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO).
А един от входовете на този скрит лабиринт може да се намира близо до мястото на кацане на „Аполо“.
В основата на откритието стоят данни, събрани от изследователския апарат през 2010 г.
Използвайки малък радар със синтетична апертура (наречен Mini-RF), сондата сканира кратери точно на север от Морето на спокойствието, огромна пълна с базалт падина, която беше целта на първите пилотирани мисии до Луната.
При повторен анализ на наблюденията учените откриха необичаен детайл, който е останал незабелязан първия път.
Факт е, че в един от кратерите, разположен на около 400 км северно от мястото на кацане на „Аполо 11“, има вход към пещера от лава. Сега учените откриха, че подземният проход се простира на поне 60 метра от основата на кратера – дълбоко в магмените скали.
Пещерата навлиза толкова дълбоко, че по-нататъшното проследяване е извън възможностите на миниатюрен радар. Потенциално обаче може да се простира на много километри под повърхността на Морето на спокойствието.
Учени от НАСА смятат, че под повърхността на Луната може да има мрежа от „стаи“ и тунели, които са потенциално идеалното място за разполагане на бъдеща лунна база, защитена от радиация и космически студ.
Много е вероятно подобни пещери да съществуват и на Марс.
