През 1936 г. звездата FU Орион в съзвездието Орион увеличава яркостта си 100 пъти за няколко месеца и става 100 пъти по-ярка от Слънцето. Светенето ѝ обаче намалява бавно.
Данни от космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА, публикувани в The Astrophysical Journal Letters, позволиха на астрономите да проучат взаимодействието на звезда с нейния акреционен диск, област, която се образува от газ и прах, обикалящи около звездата.
Използвайки инструменти от „Хъбъл“, изследователите събират далечни и близки ултравиолетови спектри на FU Ori за първи път.
И откриват, че вътрешната част на акреционния диск, докосваща звездата, е значително по-гореща от очакваното.
Температурата в зоната достига 16 000 Келвина, което е почти три пъти повече от температурата на повърхността на Слънцето и почти два пъти по-високо от предварително прогнозираното.
FU Ori представлява клас млади звезди, които претърпяват резки промени в яркостта поради нестабилност в техните акреционни дискове. Обикновено при звездите T Телец дискът не докосва звездата поради натиска на магнитното поле.
При звездата FU Ori обаче магнитното поле не задържа диска и частици прах и газ падат върху повърхността на звездата, причинявайки ярки изригвания.
Тъй като частиците газ и прах падат от диска върху звездата, се образува зона на сблъсък, където дискът се забавя, нагрява се рязко и излъчва интензивно ултравиолетово лъчение.
Този процес прави FU Ori значително по-ярка от обикновените звезди от този тип. В пика на активност самата звезда е частично скрита от нейния акреционен диск.
Тези наблюдения поставят под въпрос съществуващите модели и изискват преразглеждане на идеите за взаимодействието на акреционните дискове със звездите.