НАСА публикува снимки, направени от космическите телескопи Chandra и Hubble.
На тях може да бъде видяна мъглявината, на която, поради характерната ѝ форма, астрономите дадоха името Китара.
Мъглявината Китара се намира на 6 хиляди светлинни години от Земята.
На върха ѝ е пулсарът PSR B2224+65, бързо въртяща се неутронна звезда, останала от колапса на масивна звезда.
Но как Космосът може да роди нещо толкова странно? Комбинацията от две крайности – бързото въртене и изключително мощните магнитни полета на пулсара води до ускоряване на частиците и образуване на високоенергийно лъчение, което създава частици материя и антиматерия под формата на двойки електрони и позитрони.
В тази ситуация обичайният процес на преобразуване на масата в енергия, описан от известното уравнение на Алберт Айнщайн E = mс², е обърнат. Енергията се преобразува в маса за създаване на частици.
Частици, въртящи се спираловидно по линиите на магнитното поле около пулсара, произвеждат рентгенови лъчи, които Chandra може да открие.
Докато пулсарът и заобикалящият го облак от високоенергийни частици се разпръскват през пространството, те се сблъскват с по-плътни области от газ, образувайки мехурчета в тях.
Това позволява на най-енергичните частици да избягат от мъглявината Китара и да летят вдясно от пулсара, създавайки нишка от рентгеново лъчение, която прилича на огнена факла, излизаща от върха.
Наблюденията, направени с телескопите Chandra и Hubble, позволяват на астрономите да разберат как промените в броя на частиците, излъчвани от пулсара, влияят върху образуването на мехурчета във водородната мъглявина.
