Квазарите са далечни галактики, които все още се формират. Това са много ярки обекти в Космоса. Първоначално астрономите дори ги смятаха за звезди, а след това ги нарекоха „квазизвездни обекти“.
Както е установила съвременната наука, тяхната огромна енергия е следствие на активността на свръхмасивна черна дупка, която очевидно съществува в центъра на всяка галактика.
Черните дупки в квазарите често абсорбират материята толкова интензивно, че физически не могат да абсорбират всичко, което привличат, а излишъкът избухва от околностите на техните полюси под формата на гигантски струи плазма, често ускорени до скорости, близки до светлината. Наричат се релативистични струи.
И ако черната дупка е ориентирана така, че една от струите да удари Земята, тогава обектът се оказва особено ярък. И се нарича блазар: „пламтящ квазар“ (от думата blaze – „пламтя“).
Изследователите обърнаха внимание на любопитен обект в посока на съзвездието Стрелец – V4641 Стрелец. Смята се, че е на около 20 хиляди светлинни години.
Обектът се намира относително близо до свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика, която съдържа масата на четири милиона слънца.
Но самият този обект не е свръхмасив. Той е само няколко пъти по-тежък от Слънцето, но въпреки това се държи като истински квазар: блика от релативистични струи, освен това една от тях е насочена към нас, което означава, че не е просто квазар, а блазар. Учените нарекоха това явление микроквазар.
Както екип от изследователи от Полша, Съединените щати, Мексико и други страни написа в списание Nature, това е черна дупка с маса приблизително шест слънца, която „поглъща“ друга звезда.
Няколко десетки такива микроквазари всъщност вече са наблюдавани в Млечния път, но фотоните от V4641 Sagittarii имат рекордно висока енергия – до 200 тераелектронволта. Това е с няколко порядъка повече, отколкото при други подобни източници.
