Учените успяха да разгадаят мистерията, свързана с най-горещия период на Земята, който се е случил преди 400 хиляди години, пише SciTechDaily.
Ново проучване обяснява как при слаба слънчева радиация и умерени нива на парникови газове е настъпило масивно топене на леда и покачване на морското равнище.
През последните милион години най-горещият период на Земята е настъпил преди около 400 хиляди години. Тогава в Северното полукълбо е останал още по-малко лед, отколкото сега, а морското равнище е било с около 10 метра по-високо от днешното.
В същото време слънчевата радиация, ключов двигател на горещите вълни, е била доста слаба, а нивата на парникови газове са били по-ниски от днешните. Този необясним период от историята на Земята е наречен „парадокс MIS 11c“.
Учени от Националния тайвански университет в сътрудничество с международен екип вярват, че най-накрая са разрешили мистерията.
Според авторите на изследването ключът към разрешаването на „парадокс MIS 11c“ се крие във веригата от реакции на ледените покривки, океаните и атмосферата на Земята към слънчевата радиация.
Този въпрос озадачава учените от много години заради липсата на ясни датировки в повечето океански и сухоземни записи.
В новото проучване екипът успява да вземе 2-метрова проба от ядрото на спелеотем (калцитно пещерно отложение) от пещерата Басура в Северна Италия.
Използвайки високопрецизна технология за датиране на уран и торий, учените са реконструирали историята на околната среда на Южна Европа от преди 480 хил. до 360 хил. години.
Екипът е успял да сравни силата на слънчевата радиация, промените на морското равнище и други климатични данни.
Резултатите показват, че „парадоксът MIS 11c“ е свързан с цяла верига от фактори.
Докато океанът се е затоплял, наклонът на Земята също постепенно се е увеличавал. Това е направило лятото горещо, което поддържа температурата на океана висока за дълго време.
Продължителният пренос на топлина към високи географски ширини чрез океански течения причинява необичайно, продължително топене на ледените шелфове, което води до най-горещия период в историята на Земята през последните милиони години.
Според изследователите този парадокс ни позволява да разберем по-добре глобалното затопляне.
Както и днес, тогава Земята не е имала много високи нива на слънчева радиация през този период, но дългосрочното затопляне в океаните разрушава ледения шелф, повишавайки морското равнище. В същото време не са необходими нито високи атмосферни температури, нито рекордни концентрации на парникови газове.
А заключението е, че океанът играе решаваща роля в глобалното затопляне и унищожаването на ледения шелф, пише Nature.
