Планетата с токсична атмосфера и температури от стотици градуси по Целзий, която е и най-горещата в Слънчевата система. Това е Венера. Често я наричат „злият близнак“ на Земята.
Авторите на ново изследване смятат, че всъщност Венера и нашата планета може да са имали обща геоложка история. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Geoscience, пише Phys.
Астрономите са открили, че огромните плата на Венера, известни като тесери, може да са се образували при процеси, подобни на тези, довели до оформянето на първите континенти на Земята.
Учените казват, че резултатите от изследването поставят под въпрос разбирането за това как се развиват планетите.
Авторите посочват, че са изненадани да разберат, че такива сложни геоложки характеристики могат да съществуват на Венера. Там температурите достигат 460 градуса по Целзий и няма движение на литосферни плочи.
Използвайки данни от космическия кораб „Магелан“ и моделиране, учените са възпроизвели създаването на най-големия „континент“ на Венера, наречен Ищар.
Площта на това плато, според някои оценки, е приблизително 8,5 милиона кв.км.
Резултатите от изследването предполагат, че земята на Ищар и други тесери на Венера може да са се издигнали от горещата вътрешност на планетата чрез процес, подобен на този, който е позволил на земните континентални ядра или кратони да се образуват преди милиарди години.
По този начин учените смятат, че има изненадваща връзка между геоложката история на Венера и ранната
Земя.
Изглежда динамичните процеси на Венера в далечното минало са по-сходни с процесите на Земята, отколкото се смяташе досега.
Разбирането как са се появили „континентите“ на „злия близнак“ на Земята може да даде по-добра представа за еволюцията на скалистите планети, включително нашата собствена, казват астрономите.
Учените посочват, че резултатите от техните изследвания ще помогнат на бъдещите мисии до Венера като DAVINCI, VERITAS и EnVision.
Те трябва да предоставят повече информация за геоложката история на Венера и нейната връзка със Земята.