Далечният свят изненадва не само със своя удивителен външен вид, но и с това, което се случва в атмосферата му.
Тази планета е много по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий до Слънцето. Въпреки това не изгаря, защото звездата ѝ е малка и слаба – червено джудже LHS 1140 в съзвездието Кит, на 48 светлинни години от нас.
Около LHS 1140 са наблюдавани две планети.
А LHS 1140 b се оказа на идеално разстояние,
в така наречената зона на потенциална обитаемост – цялата вода не замръзва и не се изпарява.
При това тя през цялото време „гледа“ звездата си само от едната страна. Това се нарича приливно улавяне – когато по-малко небесно тяло се окаже много близо до по-голямо. Ако има жизнеспособната територия, то тя може би се намира от тази винаги „дневна“ страна.
LHS 1140 b, която вероятно е със 70 процента по-голяма от Земята и шест-седем пъти по-тежка.
Астрономите смятат, че с такива характеристики планетата едва ли представлява газообразен мини-Нептун. Вероятно това е скалиста планета с твърда повърхност. В същото време обаче повърхността не е толкова твърда, че да говорим за скали, пише Sci.News.
Някои учени коментират, че вероятно прилича на спътника на Юпитер – Европа или на спътника на Сатурн – Енцелад. Т.е. състои се от 20 процента воден лед.
Астрономите, наблюдавали LHS 1140 b от космическата обсерватория „Джеймс Уеб“, са изненадани, че планетата не просто има атмосфера, но в тази атмосфера има много азот. Както е и при нашата Земя.
Атмосферата на Земята се състои от 78 процента азот. Той няма роля за дишането на хората, но играе важна роля за създаването на определено налягане – такова, при което водата може да съществува в течна форма. Без него ледът би се изпарил за секунди, ако има нагряване. Това се нарича сублимация.
Точно това се случва с всички небесни тела, които нямат този „късмет“. В близост до Слънцето те бързо губят водата.
Ако Марс можеше да запази първоначалната си впечатляваща атмосфера, може би ние все още щяхме да виждаме морета и реки на повърността му…
Така че, ако на тази далечна планета атмосферата наподобява земната, с достатъчно количество азот, е възможно да има и океан. Експертите изчисляват, че той трябва да е голям колкото половината Атлантик – около четири хиляди километра в диаметър.
Ако има океан, възможно е да има и живот.