Преди хиляди години хората са използвали бронзови предмети, като пръстени носени на врата, остриета на брадви и „ребра“ (извити, сплескани пръчки) като вид праисторическа валута, което ги прави най-старата известна форма на пари в света.
Наскоро археолози анализираха над 5000 от тези древни метални артефакти, датиращи от ранната бронзова епоха (2150 г. пр. Н. Е. до 1700 г. пр. Н. Е.), от приблизително 100 находища в Централна Европа.
Те открили съкровища от подобни предмети – ребра, пръстени или остриета – с приблизително еднакъв размер и тегло. Тази относителна еднородност, заедно с факта, че обектите са открити в снопове или кешове, а не поотделно, предполага, че тези предмети представляват признати стандарти за стойност и са били използвани като ранна форма на пари в Европа, чак до севера на Скандинавия, съобщават изследователи в ново проучване.
За да бъде определен като пари – вида, който предшества монетите – древен предмет трябва да е бил произведен в голям брой, да се използва за обмен и да е „стандартизиран по някакъв начин, например по отношение на външния вид или теглото“, заявява водещият автор на изследването Майкал Куйперс, асистент по археология в университета в Лайден, Холандия.
Хората са търгували предмети за тяхната стойност още преди бронзовата епоха. Неолитните хора често търгували с кремъчни кинжали. Но такива транзакции третират отделните ками като престижни артикули, а не като стандартизирани стоки, казва Куийперс пред Live Science.
„Това е важен аспект различаващ тази група предмети от бронзовата епоха – те са ясно, умишлено стандартизирани“, казва той. Куйперс и съавторът Катален Попа, също археолог в университета в Лайден, публикуват своите открития на 20 януари в списание PLOS One.
При съвременните пари деноминациите на монети и хартиена валута се произвеждат масово, за да бъдат почти идентични. За сравнение, пръстените, ребрата и брадвите от бронзовата епоха, прегледани за изследването, са по-малко еднородни.
Но тъй като по това време цивилизациите са предшествали сложните системи за претегляне, хората вероятно са изчислявали теглото на даден обект въз основа на това колко тежък (или колко лек) се е чувствал в ръцете им. С други думи, точното тегло на даден обект е маловажно, стига да е „осезаемо идентично“, съобщават учените.
Куйперс и Попа са анализирали тежестите на 2639 пръстена, 1780 ребра и 609 остриета на брадви. Те статистически сравняват тежестите, използвайки метод използван в психофизиката – област в психологията, която количествено определя как хората възприемаме теглото и други фактори със сетивата си.
Техните изчисления разкриват, че обект с тегло между 6 и 8 унции (176 и 217 грама) ще бъде възприет като равен по тегло на обект с тегло 7 унции (196 грама) – „стандартното“ тегло, определено от изследователите въз основа на обхвата на тежести за предметите.
Освен че предлагат поглед върху транзакциите от ерата на бронзовата епоха, тези открития повдигат интригуващи въпроси за еволюцията на човешкия интелект и способностите за решаване на проблеми – „как хората започват да мислят за такова нещо като система за претегляне; еволюцията на знанията във времето и как се развива човешкото познание „, добавя той.
„Нашето познание не се осъществява само в мозъка; то всъщност се случва в ангажирането със света и материалите, с които работим“, казва Куйперс.
