Микроскопични парчета пластмаса се натрупват в почти всяка хапка храна, която ядем, всяка глътка въздух, която поемаме или воден басейн в който плуваме. Смята се, че ние поглъщаме количество микропластмаси всяка седмица, равно по тегло на една кредитна карта.
Както всички други неща, това, което влиза, трябва да излезе. Но ефектите, които тези пластмаси имат в тялото ни, са слабо проучени. Нито едно изследване досега не е намерило категорично ефектите при хора в специализирано проучване; налични са само експерименти, направени с животни или човешки клетки в лаборатории.
Сега ново проучване установява, че микропластмасата може да се захване върху външните мембрани или защитни обвивки при клетките на нашите червени кръвни телца и да ги разтегне толкова много, че това може да повлияе на способността им да транспортират кислород в тялото.
Откритието изненада изследователите, тъй като клетъчните мембрани, особено тези на червените и белите кръвни телца са известни със своята гъвкавост; те трябва да се преобразуват в различни форми, докато преминават през тесни кръвоносни съдове, за да си вършат работата.
И все пак способността на микропластмасата да разтяга клетките, затруднява техните способности за промяна на формата, като ги дестабилизира.
Въпреки че изследването е ограничено до клетки в лабораторни епруветки, изследователите казват, че техният експеримент предполага, че микропластмасата може да има този ефект и върху няколко други типа човешки клетки или органи.
„В момента се обсъжда възможната токсичност на микропластиците в човешките клетки. Априори микропластмасата не е фатална веднага след поглъщане от живи организми. Все по-често се признава, че микропластмасите могат да окисляват или стресират клетките чрез биологични процеси “, казва съавторът на изследването Жан-Батист Флери от Университета в Заарланд, Германия. „Възможността те също да натоварват клетъчна мембрана чрез чисто физически процеси, обаче се игнорира напълно от по -голямата част от проучванията.“
Макар ефектите, които микропластмасата има върху нашето здраве, да не са добре разбрани, учените са групирали техните потенциални последици в две категории: физически и химични.
Микропластмасите обикновено могат да бъдат във всякакви форми и размери. Не е ясно обаче как физическите свойства на пластмасата могат да повлияят на човешкото здраве.
Пластмасите също са смесени с химикали, много от които са токсични, които придават качества, като цвят, прозрачност, допълнителна издръжливост и устойчивост на температурни промени, бактерии и светлинно излъчване.
Доказано е, че някои химикали, включително BPA, фталати и някои забавители на горенето, са ендокринни разрушители, което означава, че влияят върху отделянето на хормони в тялото. Тези разрушители са свързани с рак на гърдата, репродуктивни проблеми, астма, диабет и затлъстяване.
