НАСА направи забележително откритие, потвърждаващо наличието на вода на повърхността на Луната в района, който е изложен на слънчева светлина.
Преди това беше известно, че водата присъства като лед в тъмната част на Луната и това е част от причината, поради която следващата мисия до Луната е до лунния южен полюс, където се смята, че ледът може да присъства скрит в кратери, които никога не са изложени на пряка слънчева светлина.
Това не е съвсем изненадващо откритие, защото учените и изследователите на НАСА по-рано са открили индикации, че водата потенциално присъства и на слънчевата страна на Луната. Новото е потвърждението под формата на конкретни данни от наблюдения от Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия на НАСА (SOFIA), които извеждат молекули вода в кратера на Клавиус, в южното полукълбо на Луната.
Както може да се очаква, лунната вода не е в изобилие. НАСА казва, че са успели да открият между 100 и 412 части на милион в площ, обхващаща кубичен метър почва, което е около еквивалента на стандартна бутилка вода. НАСА посочва, че “ пустинята Сахара има 100 пъти повече вода „спрямо това, което SOFIA успя да открие на светлата част на Луната.
Въпреки това фактът, че водата е в състояние да оцелее непокътната в относително суровите условия на изложената на слънце лунна повърхност, е интригуващ и ще заслужава допълнително проучване. Учените искат да разберат как водата се е появила там и как успява всъщност да се натрупва. Те ще проучат също и възможността за потенциалното й бъдещо използване от хора, установяващи по-постоянно присъствие на лунната повърхност чрез бъдещи мисии. SOFIA сега разглежда различни кратери и осветени от слънцето области за други водни находища.
Това определено е забележително откритие, което вероятно ще се окаже неразделна част от бъдещето на човешкото изследване на дълбокия космос. Част от тези дългосрочни цели включват създаването на научна база за операции на Луната, от която учените могат да провеждат изследвания и в крайна сметка да достигнат по-далечни дестинации, включително Марс.
Използването на ресурси на място, включително вода, би могло да направи всичко това много по-бързо и без да изисква много по-сложни заобикалящи решения, тъй като формира основата не само за оцеляването на човека, но и за основните ресурси за допълнителни мисии от Луната, включително ракетно гориво.
