Забравете Марс. Спътникът на Юпитер – Европа, е един от най-обещаващите светове в Слънчевата система, където да търсим извънземен живот. До голяма степен това е така, защото може да се похвали с огромен течен океан, разположен под повърхностния лед.
Въпреки че Европа е само една четвърт от диаметъра на Земята, нейният океан може да има два пъти повече вода, отколкото океаните на нашата планета взети заедно. И където има вода, има шанс животът, какъвто го познаваме, да се установи.
Но всъщност да открием какъв извънземен живот може да живее в Европа, ще бъде изключително трудно предизвикателство. Смята се, че ледената обвивка на Луната е с дебелина от 16 до 24 км. Най-далечното разстояние, което хората някога са копали на Земята, е около 12 км.
Въпреки това, може да не е толкова обезсърчително, колкото изглежда. Ново проучване, публикувано в Nature Communications във вторник, разкрива, че самата ледена черупка може да е много по-порьозна, отколкото се смяташе преди. Всъщност ледът може да е дом на множество джобове с вода, които също биха могли да поддържат живота.
Ключът към тези нови открития може да е земната Гренландия. Нови данни, събрани с радар за проникване в лед, показват образуването на „двойни хребети“ в ледената покривка на Гренландия – характеристики, които присъстват и в луната Европа.
Изследователите зад новата статия вярват, че механизмът за тези двойни хребети, образувани в Гренландия, трябва да се прилага за Европа – което предполага, че има повече течна вода на луната на Юпитер, отколкото бихме могли да си представим.
„Наистина беше малко случайно“, каза Райли Кълбърг, електроинженер, който е докторант в Станфордския университет и ръководи новото проучване.
„Един от моите колеги, който е планетарен учен, изнасяше презентация по големите отворени въпроси в науката за Европа и показа снимка на тези двойни хребети на повърхността. Направи ми впечатление, че видях подобна функция в моите собствени данни от Земята, докато работех по напълно различен проект, свързан с въздействията на изменението на климата върху ледената покривка на Гренландия.
Кълбърг и колегите му се върнаха към данните от Европа и откриха, че двойните хребети на луната на Юпитер (за първи път наблюдавани през 90-те години на миналия век от мисията на НАСА, Галилео) показват особен вид съотношение между височината на хребетите и разстоянието между двата върха. След като отчете разликата в гравитацията между Земята и Европа, екипът осъзна, че характеристиките на Гренландия също имат доста сходно съотношение, което означава, че двойните хребети изглежда се образуват по подобен начин и на двете места.
Знаем, че двойните хребети се образуват в Гренландия, когато ледът се счупи около джобове с течна вода под налягане, която замръзва отново вътре в ледената покривка, което кара два върха да се издигнат в специфична форма. Тези джобове с вода са плитки и помагат ледената покривка да стане по-порьозна.
Изследователите смятат, че същият механизъм обяснява двойните хребети на Европа – което означава, че ледената черупка е динамична, пропусклива и може би изобилстваща от плитки тела с течна вода.
„Ако двойните хребети на Европа също се образуват по този начин, това предполага, че плитките водни джобове трябва да са били или може би все още са изключително често срещани в ледената черупка“, каза Кълбърг. „Двойните хребети са най-често срещаната повърхност, която виждаме на изображения от Европа, така че ако се образуват над вода, тя наистина би трябвало да бъде навсякъде в ледената черупка.“ Това означава, че възможностите за развитие на живот на луната на Юпитер са много по-чести.
Кълбърг предупреди, че няма да можем да потвърдим нищо от това, докато нямаме възможност действително да изучаваме Европа директно. Това вероятно ще се случи през следващото десетилетие: НАСА планира да изстреля орбитална сонда, наречена Europa Clipper през октомври 2024 г., и тя трябва да пристигне в Европа през април 2030 г. Тя ще бъде въоръжена с радар, проникващ в лед, който ще бъде от решаващо значение за проучване на ледената обвивка на Европа. Очаква се това да помогне да се разкрие дали Европа наистина е най-подходящото място в нашата Слънчева система за съществуването на живот.
