Международен екип от учени, който анализира вековна ДНК от жертви и оцелели от пандемията на Черната смърт, идентифицира ключови генетични различия, които определят кой я е преживял и кой е загинал от нея, а също и как тези аспекти на нашата имунна система са продължили да се развиват оттогава.

Изследователският екип е от университета Макмастър, Чикагския университет, института Пастьор и други организации. Те анализираха и идентифицираха гени, които са предпазили някои хора от опустошителната пандемия от бубонна чума, обхванала Европа, Азия и Африка преди почти 700 години.
Интересното е, че същите гени, които някога са осигурявали защита срещу Черната смърт, днес са свързани с повишена чувствителност към автоимунни заболявания като болестта на Крон (възпалително заболяване на червата) и ревматоиден артрит, съобщават изследователите.

Екипът се съсредоточи върху 100-годишен прозорец преди, по време и след Черната смърт, която достига Лондон в средата на ХІV век Това остава единственото събитие с най-голяма човешка смъртност в записаната история, убивайки над 50 процента от хората в тогавашните едни от най-гъсто населени части на света.

Повече от 500 древни ДНК проби бяха извлечени и изследвани от останките на хора, които са починали преди чумата, умрели от нея или оцелели след това в Лондон, включително лица, погребани в чумните ями в Ийст Смитфийлд, използвани за масови погребения през 1348-1349 г. Бяха взети и допълнителни проби от останки, погребани на пет други места в Дания.

Учените са търсили признаци на генетична адаптация, свързана с чумата, която се причинява от бактерията Yersinia pestis.
Те идентифицираха четири гена, всичките участващи в производството на протеини, които защитават нашия организъм от нахлуване на патогени. Оказва се, че версиите на тези гени, наречени алели, или защитават, или правят организма податлив на чума.