Ново откритие може да покаже, дали животът би могъл да възникне и другаде в Слънчевата система. Използвайки нова техника за анализ, учените смятат, че са открили извънземен протеин, вграден в метеорит, паднал на Земята преди 30 години.
Ако техните резултати могат да бъдат доказани, това ще бъде първият идентифициран протеин, който не е възникнал тук на Земята.
„Това изследване характеризира първия протеин, открит в метеорит“, пишат изследователите в статия, качена на сървър за предварително отпечатване arXiv. Работата им тепърва предстои да бъде разгледана и оценена, но последиците от тази констатация може да са забележителни.
През последните няколко години, в метеорити от по-широката Слънчева система са открити някои градивни елементи за живота, такъв както го познаваме. Цианид, който би могъл да играе роля в изграждането на молекули, необходими за живота; рибоза, вид захар, който се намира в РНК; аминокиселини, органични съединения, които се комбинират и образуват протеини. Сега изследователите са прегледали метеорит, който дава последното.
Екип воден от физика Малкълм МакГеч от фирмата доставчик на свръх-проводникови рентгенови източници PLEX Corporation, се съсредоточи върху търсенето на нещо повече. Използвайки „най-съвременната“ масова спектрометрия, те откриват това, което според тях е протеин, в метеорит обозначен като Acfer 086, намерен в Алжир през 1990 г.
Макар и да не е доказателство за извънземни живи същества, това откриване на протеини прави още един от градивните елементи на живота наличен в космическата скала. Има много процеси, които могат да произведат протеин, но животът, какъвто го познаваме тук на Земята, не може да съществува без него.
„Екипът анализира метеорит, който е запазен в музей и е проучван и преди това. Те обаче, модифицират техниките, които използват, за да могат да открият аминокиселина вътре в този метеорит, но в по-високо съотношение на сигнала „, казва пред ScienceAlert астрономът и химик Ченоа Трембли от CSIRO Astronomy & Space Science в Австралия, която не е участвала в изследването.
Екипът открива не само, че аминокиселината на глицин има по-силен сигнал от предишния анализ, но и че тя е свързана с други елементи, като желязо и литий. Когато извършили моделиране, за да видят какво се случва, те установили, че глицинът не е изолиран; а е част от протеин.
Изследователите наричат този новооткрит протеин хемолитин. Докато хемолитинът е структурно подобен на земните протеини, съотношение в него между деутерий и водород не е съответствало на нищо на Земята. Той обаче е съвместим с кометите.
Това предполага, че новооткритата структура, която са определили като протеин, е от извънземен произход и вероятно е формирана в прото-слънчевия диск преди повече от 4,6 милиарда години.
Но те също така отбелязват, че има възможност това, което са открили, да не е протеин. Въпреки че екипът смята, че това е най-вероятното обяснение, също е възможно тяхното откритие всъщност да е полимер – широк клас молекули, от които протеините са само част.
Така че е твърде рано да се правят категорични изводи.
„Мисля, че това е наистина вълнуващо“, казва Трембли. „Мисля, че има много интересни последици и много убедителни аргументи. И мисля, че това е наистина голяма стъпка напред.“
Има няколко следващи стъпки, които изследването може да предприеме. Други учени могат да вземат спектрите и да използват софтуер за моделиране, за да се опитат да копират структури, които произвеждат от същите или подобни спектри. Това може да помогне да се определи дали се наблюдава протеин или различен вид полимер.
Подобни техники вече биха могли да се използват и за други метеорити, в които са открити аминокиселини, за да се види дали могат да се намерят подобни структури. Както обяснява Трембли, последните проучвания на Международната космическа станция показват, че „протеинът трябва да бъде по-лесен за производство в космоса поради намалената гравитация“, а учените всъщност са успели да произведат доста големи протеинови молекули, достатъчно стабилни, за да ги върнат на Земята.
„Значи сме почти сигурни, че е възможно протеините да съществуват в космоса“, казва Тимбърли. „Но ако всъщност можем да намерим доказателства за тяхното съществуване и какво представляват някои от структурите им, мисля, че това ще бъде наистина интересно и вълнуващо“, заключава тя.
