Вътрешното ядро на Земята може да е спряло и да е обърнало въртенето си, предполага ново проучване. Земетресенията и ядрените експлозии могат да изпратят сеизмични вълни през мистериозното ядро от твърдо желязо.
Тези вълни подсказват, че ядрото е променило посоката си през 70-те години на миналия век и може да претърпи ново обръщане днес.
Живеейки на земната повърхност, ние виждаме само около 0,5% от планетата. Дълбоко под кората, след това горещата скална мантия, след това втечненото външно ядро, се крие една от най-големите мистерии на нашата планета: твърдото желязно ядро в центъра.
Тази желязна топка – вътрешното ядро на Земята – може наскоро да е спряла да се върти, след което да е обърнала посоката си без видима причина, установи ново проучване. Това може да звучи апокалиптично, но всъщност не е. Учените не смятат, че това ще промени значително живота на повърхността, въпреки, че може да го обърка.
„Вероятно е нещо нормално, но ние не искаме да имаме неща, които не разбираме дълбоко в Земята“, каза Джон Видейл, геофизик от Университета на Южна Калифорния, пред The Washington Post. Публикувано в списанието Nature Geoscience в понеделник, рецензираното изследване предполага, че твърдото вътрешно ядро на Земята може да претърпи промени в ротацията си на всеки няколко десетилетия.
Учените не могат да гледат директно вътрешното ядро, но могат да получат намеци за дейността му от мощни земетресения и тестове на ядрени оръжия от Студената война, които са изпратили сеизмични вълни, отекващи през центъра на Земята. Тези дълбоки сеизмични вълни показаха, че ядрото е съставено предимно от чисто, твърдо желязо и никел и че може да се върти малко по-бързо от останалата част от Земята.
Ако вътрешното ядро беше инертно, въртящо се в съответствие с външните слоеве на планетата, подобни вълни трябваше да преминават по подобни пътища през него. Но с течение на времето движението на тези вълни се променя, което показва, че самото ядро се променя. Въртенето е едно от водещите обяснения за тези сеизмични несъответствия.
Новото проучване разглежда внимателно сеизмичните вълни от 60-те години на миналия век до наши дни. Изследователите откриха странност, която започва през 2009 г.: през последното десетилетие пътищата на подобни сеизмични вълни не се променят. Това предполага, че вътрешното ядро може да е спряло да се върти по това време.
Данните от две двойки ядрени взривове намекват за подобна пауза около 1971 г., като ядрото се върти на изток след това, което кара изследователите да вярват, че вътрешното ядро може да спре и да обърне въртенето си на всеки 70 години. Теорията е, че магнитното поле на Земята дърпа вътрешното ядро и го кара да се върти, докато гравитационното поле на мантията създава противоположна сила, увличайки вътрешното ядро. На всеки няколко десетилетия една сила може да надделее над другата, променяйки въртенето на голямата желязна топка.
Обясняването на тези странности в сеизмичния запис е трудно и включва спекулации, тъй като има толкова малко информация за вътрешното ядро. Друго обяснение е, че повърхността на вътрешното ядро се променя с времето и чевсъщност не цялата желязна топка се върти. Лианшин Уен (Lianxing Wen), сеизмолог от университета Stony Brook, обсъжда тази теория в статия от 2006 г. и все още стои зад нея и днес. Той казва на The Washington Post, че това би обяснило паузите през 1971 и 2009 г. „Това изследване тълкува погрешно сеизмичните сигнали, причинени от епизодични промени на повърхността на вътрешното ядро на Земята“, каза Уен пред Post.
Новото изследване може да помогне да се хвърли допълнителна светлина върху мистериозната природа на вътрешното ядро и как то взаимодейства с другите слоеве на Земята. Въпреки това може да мине много време, преди учените да съберат пълната картина – ако изобщо някога го направят. „Със сигурност е възможно никога да не го разберем“, каза Видейл пред The New York Times.
Все пак той каза: „Аз съм оптимист. Парчетата ще си дойдат на мястото някой ден.“ Дотогава Видейл и колегите му просто ще продължат да слушат сеизмичните вълни, които пътуват от едната страна на планетата до другата, направо през желязното ядро, което самите изследователи никога не могат да достигнат.
