Това би обяснило дългогодишен пъзел, защо чистата РНК е трудно да се раздели. През отиващата си 2020 г. рибонуклеиновата киселина (РНК) беше в новините поради специален вид, който позволи да бъдат създадени първите две ваксини срещу COVID-19.
Но в ново изследване учените предполагат, че произходът и ролята на РНК във формирането на живота може да са били много по-различни, отколкото се смяташе досега и в светлината на прожекторите попадна и дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК).
Липсващата част от обяснението е молекула, наречена диамидофосфат (DAP), която „би могла да свърже химически заедно малки ДНК градивни елементи, наречени дезоксинуклеозиди, в нишки от първична ДНК“, обясняват учените в изданието Scripps Research.
След това, изследователите вярват, че DAP се смесва в количества, които се оказват първите ДНК и РНК. Това означава, че първите форми на живот, които могат да възпроизвеждат и предават генетичен материал, вероятно са били комбинация от двата вида, а не само РНК.
Ето проблема с модела само за РНК (известен също като „хипотезата за РНК в света“), заявен в най-краткия си вид: РНК е твърде „лепкава“. Това означава, че подобно на водорода например, РНК се свързва и няма да се отдели от други молекули. В еволюционно модерното време знаем, че РНК се отделя от свежите копия от ензими, но ензимите възникват по време след РНК. Как първите РНК нишки се отлепят без помощ?
Един потенциален отговор: така наречените химерни молекули. Днес е възможно – макар и много рядко – хората да бъдат химерни, което означава, че имат повече от един набор ДНК. Това е любим механизъм при криминалните телевизионни предавания, но само около 100 подобни случая са документирани в света.
За първичните молекулярни вериги на ДНК и РНК химеризмът е под формата на единични вериги с доказателства за двата вида генетична информация. Това означава да се намали „лепкавостта“ само на РНК и да се създаде път, който обяснява оригиналната репликация на РНК без ензими.
Разбирането на начина, по който животът е започнал, е достойна цел, но има ценна поредица от други последствия от това изследване. Първо, то дава на други изследователи повече експериментални доказателства за изследване, тъй като те правят последващи проучвания, които помагат на цялата област да се побере в най-вероятното обяснение за начина, по който животът е започнал.
И второ, ако РНК успее да се откачи без ензимна помощ, това може да има последици за мРНК, (messenger RNA – mRNA), молекули, които стимулират имунната система. Ензимите са крехки, казват изследователите, което означава, че във всяка дадена верига на доставки, която води до mRNA за консумация, ензимите често са най-слабото звено.
Така учените може да са в състояние да моделират бъдещия синтез на РНК по оригинален, химерен процес, който изобщо не изисква ензими. С по-малко движещи се части и по-малка уязвимост, това може да означава по-здрави продукти, които могат да пътуват по-далеч, да са по-трайни и да издържат на по-голямо разнообразие от условия. Това ще има многобройни последици, например при създаването на ваксини.
