Раждането на Исус Христос се отбелязва от милиони хора по света с коледни тържества на 25 декември. И все пак, повечето учени са съгласни, че той не е роден на този ден или дори в година 1 от н.е. Изследователите спекулират, че Римокатолическата църква е избрала 25 декември, защото е свързана със зимното слънцестоене и Сатурналия, фестивал, посветен на римското божество Сатурн.
Църквата също може да кооптира този популярен езически празник, както и зимния празник на други езически религии, като избере този ден за празнуване на рождения ден на Исус, според учения Игнасио Л. Гьоц в книгата му „Исус евреинът: реалност, политика и мит – лична среща“ (Издателство „Християнска вяра“, 2019).
Никой обаче не знае точно кога се е родил Исус.
Някои учени смятат, че той е роден между 6 г. пр.н.е. и 4 г. пр.н.е., отчасти въз основа на библейската история за цар Ирод Велики. В опит да убие Исус, царят наредил смъртта на всички бебета под 2-годишна възраст, които живеели в околностите на Витлеем, събитие, известно като Клането на невинните. Това се случило малко преди смъртта на самия Ирод, дата, която все още се оспорва.
Въпреки това, повечето учени, включително Питър Ричардсън и Ейми Мари Фишър в книгата си „Ирод: цар на евреите и приятел на римляните: Второ издание“ (Routledge, 2018), следват датата, използвана от римските историци, които вярват, че Ирод е починал през 4 г. пр.н.е.
Но историците не са съгласни относно действителната година на смъртта на Ирод и мнозина твърдят, че масовото детеубийство не е нищо повече от легенда. В книгата си „Зилот: Животът и времената на Исус от Назарет (Random House, 2013), библейският учен и автор Реза Аслан пише, че клането на Ирод е „събитие, за което не съществува и капка потвърждаващо доказателство в никоя хроника или история от онова време, независимо дали е еврейско, християнско или римско“.
Други учени са се опитвали да свържат „Витлеемската звезда“, за която се предполага, че е предвестник на раждането на Исус, с действителни астрономически събития, за да се определи годината на раждането му. Например, в статия от 1991 г. в тримесечния вестник на Кралското астрономическо общество Астрономът Колин Хъмфрис предполага, че легендарната звезда всъщност е бавно движеща се комета, която китайските наблюдатели записват през 5 г. пр.н.е. Въпреки това, теорията на Хъмфрис оттогава е развенчана.
Месецът на раждането на Исус също е предмет на дебат, като една теория предполага, че Витлеемската звезда може да е била Венера и Юпитер, които се събират, за да образуват ярка светлина в небето, рядко събитие, което се е случило през юни 2 г. пр.н.е. Друга възможност е подобен съвпад между Сатурн и Юпитер, който се е случил през октомври 7 г. пр.н.е. Има и спекулации, че Исус е бил пролетно бебе.
Гьоц предполага, че Исус е можел да се роди „в края на пролетта на годината, защото бременността е започнала през есента след прибирането на реколтата и е имало достатъчно пари за сватбено пиршество“.
Пръв Климент Александрийски († 215 г.) прави предположението, че Иисус Христос се е родил на 18 април. В африканските църкви са приемали, че това е станало на 28 март, а св. Иполит Римски († 235 г.) говори за 25 март.
В периода 2-3 в. в Църквата се учредява празник, посветен на Божиите явявания – Богоявление, отбелязван на 6 януари. Като част от Богоявлението е било разглеждано и явяването на Бог в плът – Рождество Христово. Това честване е било свързано с предание, че Спасителят се родил в деня, в който е бил създаден Адам, т. е. в шестия ден на първия месец (Бит. 1:26). Това е причината дълго време двата празника да бъдат празнувани в един и същи ден. На този ден се е празнувало и поклонението на влъхвите.
В Западната църква прехвърлят честването на Рождество Христово на 25 декември през 4 в. През периода 4-5 в. под влияние на западното християнство започва обособяването му като самостоятелен празник и на Изток. Църквите в Антиохия и Кесария започват да честват 25 декември след 376 г., Йерусалимската – ок. 431 г. Единствено Арменската църква продължава и до днес да отбелязва Христовото раждане на 6 януари.
