Две групи учени, работили независимо едни от други, съобщиха, че са извършили експерименти, с които науката се приближава още една стъпка към способността за разчитане на мисли, съобщи Мембрана.ру.
Според изследователите е възможно да се установи какво число или каква картина вижда човек по „отпечатъка“ на мозъчната активност. Евелин Еже и нейните колеги от Парижкия университет използвали функционален томограф, за да регистрират активността на невроните в теменната част на главния мозък, за която в предишни изследвания вече е установено, че е свързана с обработката на числа. Учените са използвали картини с висока резолюция, за да установят промени в работата на групите неврони в този участък. Изследователите накарали доброволци да гледат различни числа, изобразени като цифри или като групи точки. Те установили, че при наблюдаването на двата вида числа предизвикват активност в теменния дял на мозъка, но получените картини се различават. Така учените установили, че е възможно да установят дали човек наблюдава например група от четири точки или цифрата 4. Освен това те наблюдавали и различия в мозъчната активност при наблюдение на различни цифри, като най-ясните различия се наблюдавали, когато доброволците гледали числа в несимволична форма. По този начин образът на мозъчната активност при наблюдаването на шест точки представлявал преходен етап между образите, получавани при наблюдаването на пет и на седем точки. Когато на участниците в изследването били показвани символични образи на числа, не се наблюдавали толкова ясни различия в мозъчната активност. За да потвърдят своите изводи учените изработили компютърна програма, която анализирала томографиите и много успешно „предсказвала“ какви числа са били показвани на участниците в изследването. Програмата обаче била много по-ефикасна при обработването на томографиите, направени при наблюдаването на групи точки, отколкото при тези от наблюдаването на числата. Учените обясняват това с факта, че несимволичното представяне еволюционно е много по-старо. Предишни изследвания показват, че някои животни също могат да разпознават различни групи точки. Освен това учените са установили, че колкото по-малък брой точки са наблюдавали участниците в изследването, толкова по-разпознаваем е бил образът за компютърната програма. Те предполагат, че това може да бъде обяснено с по-честото им появяване в ежедневието. Изследователите смятат, че са необходими допълнителни проучвания, за да се установи как мозъкът работи с по-големи числа.
Вторият експеримент бил проведен от учени от Калифорнийския университет по подобен начин, но вместо да анализират наблюдавани числа, авторите на изследването се опитали да открият характерни образи на мозъчната активност при наблюдаване на снимки на различни обекти като портрети, пейзажи, къщи, животни, растения и др., както и при разглеждане на обекти в една или друга форма. Цялата събрана информация била въведена в програма, която успяла да възстанови някои свойства и признаци на наблюдаваните изображения. Програмата дори с голяма точност успявала да „познае“ какъв обект са наблюдавали участниците в експеримента.
Смята се, че в бъдеще тази технология може да намери практическо приложение в мислено подготвяне на архитектурни проекти или в системи за мислена реч.