Учудващо количество вода бе открито на лунната почва, съобщи Би Би Си.
Данните от три космически апарата, сред които индийския „Чандраян-1“, показват тънък слой вода, който покрива частиците, образуващи лунния прах. Количеството вода не е голямо, но би могло да се окаже полезен източник за бъдещи мисии на земния спътник, смятат учените.
„Ако разполагате с един кубичен метър лунна почва и го изстискате, ще получите един литър вода“, посочва американският изследовател Лари Тейлър. Пробите от скали и почва, донесени от мисиите на „Аполо“, също са се оказали „влажни“ при лабораторните изследвания, но учените така и не са успели да изключат възможността влагата върху тях всъщност да се е просмукала, след като са били донесени на Земята. Сега обаче специален инструмент на борда на „Чандраян-1“ – първата индийска мисия в лунната орбита, потвърждава, че водата действително е дошла от Луната. Другите два космически апарата, които наблюдават земния спътник – сондата „Дийп импакт“ на НАСА и европейският сателит „Касини“, потвърждават данните, получени от „Чандраян-1“. И двата апарата са събрали своята информация за Луната много преди пускането на индийската сонда (в случая с „Касини“ – 10 години по-рано), но учените чак сега осъзнават значението на това откритие.
Количеството вода се увеличава с приближаването към полюсите на спътника. Учените предполагат, че водата се образува в почвата при взаимодействие със слънчевия вятър. Силната космическа радиация задейства химична реакция, при която кислородните атоми, които се намират в почвата, се сдобиват с водородни ядра и образуват водни молекули и прости водородно-кислородни молекули ОН. По думите на проф. Тейлър от университета в Тенеси, който сътрудничи на „Чандраян-1“, количеството вода на Луната не е от голямо значение, тъй като молекулите на водата лесно могат да се разпадат на водород и кислород, което я прави източник на ракетно гориво.
Индийската мисия на Луната стартира в края на миналата година, но вече е прекратена поради повреда. Въпреки това според Индийската космическа агенция откритието представлява огромен успех и оправдава всички положени усилия. Резултатите на „Чандраян-1“ дават надежда на учените, че експериментът, извършван от мисията LCROSS (Lunar Crater Observation and Sensing Satellite), може да бъде успешен. Според тях водата, която се наблюдава на лунната повърхност, би могла да се отдръпне към малко по-хладните полюси на земния спътник точно както на нашата планета водната пара се изтегля към по-хладна повърхност и се кондензира. Този ефект би могъл да доведе до събирането на големи количества вода в постоянно затъмнените кратери под формата на лед.
През 90-те години на миналия век мисията „Лунар проспектър“ на НАСА откри голямо количество водород в отдалечените северни и южни райони на Луната. Някои учени тогава предположиха, че в почвата на кратерите на земния спътник може да има до 300 млн. тона ледена вода.