Венера, описвана в днешно време като „адска планета“, може би е била много по-близо до идеята за планета-близнак на Земята, съобщиха „Сайънс дейли“ и АФП.
Наблюденията, извършени от мисията Venus Express на Европейската космическа агенция, предоставят силни доказателства, че слънчевият вятър е отнел значителни количества вода от Венера. Данните хвърлят светлина и върху трансфера на газове в атмосферата и ветровете на планетата. Апаратите SPICAV и VIRTIS, използвани в мисията, са измерили концентрацията на водни пари в атмосферата на Венера на височина от 10 до 110 км над повърхността й.
Изследванията, проведени от белгийски и руски учени, показват, че съотношението между тежката вода, която съдържа изотопа деутерий вместо водород, към обикновената вода е близо два пъти по-голямо високо над облаците в сравнение с по-ниските слоеве на атмосферата. „Ако водните пари в атмосферата на Венера бяха в течна форма, биха покрили повърхността й с няколко сантиметра вода. Ние обаче смятаме, че някога на Венера е имало огромни количества вода, които са се изпарили в пространството или са били отнети от слънчевия вятър. Резултатите от Venus Express показват, че тежката вода, съдържаща деутерий, не е успяла да преодолее гравитацията на планетата толкова лесно, както обикновената вода. Това обогатяване на тежката вода е неоспоримо доказателство, че загубата на вода се случва в горните слоеве на атмосферата, както и че в миналото Венера е приличала много повече на Земята“, смята д-р Еманюел Марк от френската лаборатория LATMOS.
Екип от учени, ръководени от д-р Марк, са използвали уреда SPICAV, за да изследват промените в концентрацията на серния диоксид при различната географска ширина и са отрили, че количествата газ постепенно намаляват с приближаването към полюсите на планетата. Според изследователите данните доказват низходящата тенденция в концентрацията на серния диоксид – извод, направен още през 70-те години на миналия век. Те смятат, че тази тенденция говори за наличието на активна вулканична дейност на Венера, въпреки че досега такава не е била директно наблюдавана.
Учените са успели да измерят и скоростта на ветровете на различна височина в атмосферата на Венера. Наблюденията в ниските слоеве на облаците в продължение на две години показват, че вятърът е сравнително равномерен и не се влияе от сезоните или позицията на Слънцето. Според предишни изследвания скоростта на ветровете на изток и на запад в горните слоеве на атмосферата е много висока и достига 400 км/ч в екваториалните ширини и до 230 км/ч в ниските слоеве на атмосферата в тропиците. Новите данни обаче сочат, че в посока север-юг в ниските слоеве на атмосферата между тропиците и субполярните региони няма почти никакъв вятър, въпреки че в горните слоеве на атмосферата съществуват ветрове със скорост близо 35 км/ч в посока от тропиците към полюсите. „Повечето облачни структури в ниските слоеве не се движат по меридиана. Съществуват такива структури обаче, които могат да достигнат скорост от 40 км/ч в посока север или юг. Ако успеем да анализираме тези движения в ниските слоеве на атмосферата, можем да открием важна информация за произхода на атмосферното движение и да разрешим голямата загадка защо ветровете на Венера се движат с по-голяма скорост от тази на самата планета“, посочва д-р Рикардо Хуеско.