Колко точно жега можем да понесем?

Колко точно жега можем да понесем?
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    10.07.2022
  • Сподели:

Горещите вълни се засилват с промяната на климата – продължават по-дълго, стават по-чести и стават просто по-горещи. Един въпрос, който много хора си задават, е: „Кога става твърде горещо за нормална ежедневна дейност, както я познаваме, дори за млади, здрави възрастни?“

Отговорът надхвърля температурата, която виждате на термометъра. Става въпрос и за влажността. Ново изследване показва, че комбинацията от двете може да стане опасна по-бързо, отколкото учените смятаха преди.

Учени и други наблюдатели са разтревожени от нарастващата честота на екстремни горещини, съчетани с висока влажност, измерена като „температура по мокър термометър“. По време на горещите вълни, които завладяха Южна Азия през май и юни 2022 г. в Джакобабад, Пакистан регистрира максимална температура по мокър термометър от 33,6 C (92,5 F), а Делхи я надхвърли – близо до теоретичната горна граница на адаптивността на човека към влажна топлина.

Хората често посочват проучване, публикувано през 2010 г., което изчислява, че температура по мокър термометър от 35 C – равняваща се на 95 F при 100% влажност или 115 F при 50% влажност – би била горната граница на безопасност, отвъд която тялото на хората вече не може да се охлажда чрез изпаряване на потта от повърхността на кожата, за да поддържа стабилна вътрешна телесна температура.

Едва наскоро тази граница беше тествана върху хора в лабораторни условия. Резултатите от тези тестове показват още по-голяма причина за безпокойство.


Проектът PSU H.E.A.T.

За да отговорят на въпроса „колко горещо е твърде горещо?“ учените довеждат млади, здрави мъже и жени в лабораторията Noll в Penn State University, за да изпитат топлинен стрес в контролирана среда. Тези експерименти дават представа кои комбинации от температура и влажност започват да стават вредни дори за най-здравите хора. Всеки участник поглъща малко телеметрично хапче, което следи дълбоката им телесна или вътрешна температура. След това те седят в специална камера, движейки се точно толкова, колкото да симулират минималните дейности от ежедневието, като готвене и хранене. Изследователите бавно повишават температурата в камерата или влажността и наблюдават кога вътрешната температура на субекта започва да се повишава.

Тази комбинация от температура и влажност, при която вътрешната температура на човека започва да се повишава, се нарича „критична граница на околната среда“. Под тези граници тялото е в състояние да поддържа относително стабилна основна температура с течение на времето. Над тези граници вътрешната температура се повишава непрекъснато и рискът от заболявания, свързани с топлината, при продължително излагане се увеличава.

Когато тялото прегрява, сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва притока на кръв към кожата, за да разсее топлината, а когато същевременно се потите, това намалява телесните течности. В най-лошия случай продължителното излагане може да доведе до топлинен удар, животозастрашаващ проблем, който изисква незабавно и бързо охлаждане и медицинско лечение.

Нашите проучвания върху млади здрави мъже и жени показват, че тази горна граница на околната среда е дори по-ниска от теоретизираните 35 C. Това е по-скоро като температура по мокър термометър от 31 C (88 F). Това ще се равнява на 31 C при 100% влажност или 38 C (100 F) при 60% влажност.

Настоящите горещи вълни по света се приближават, ако не и надхвърлят, тези граници.

В горещи и сухи среди критичните граници на околната среда не се определят от температурите по мокър термометър, тъй като почти цялата пот, която тялото произвежда, се изпарява, което охлажда тялото. Въпреки това, количеството пот, което хората могат да освободят, е ограничено и ние също получаваме повече топлина от по-високите температури на въздуха.

Имайте предвид, че тези гранични стойности се основават единствено на поддържането на телесната ви температура от прекомерно повишаване. Дори по-ниските температури и влажност могат да натоварят сърцето и други телесни системи. И докато засенчването на тези граници не представлява непременно най-лошия сценарий, продължителното излагане може да стане ужасно за уязвимите групи от населението като възрастните хора и тези с хронични заболявания.

Експерименталният фокус сега е насочен към тестване на по-възрастни мъже и жени, тъй като дори здравословното остаряване прави хората по-малко толерантни към топлина. Като добавим повишеното разпространение на сърдечни заболявания, респираторни проблеми и други здравословни проблеми, както и някои лекарства, може да ги изложи на още по-висок риск от увреждане. Хората на възраст над 65 години представляват около 80-90 процента от жертвите на горещи вълни.

Как да останем в безопасност

Поддържането на добра хидратация и търсенето на места за охлаждане – дори за кратки периоди – са важни при високи горещини. Дори тези, които имат достъп до климатик, може да не го включат поради високата цена на енергията или поради големи прекъсвания на електрозахранването по време на горещините. Неотдавнашно проучване, фокусирано върху топлинния стрес в Африка, установи, че бъдещият климат няма да е благоприятен за използването дори на евтини системи за охлаждане като „блатни охладители“, тъй като тропическите и крайбрежните части на Африка стават по-влажни.

Тези устройства, които изискват много по-малко енергия от климатиците, използват вентилатор за рециркулация на въздуха през хладна, мокра подложка, за да понижат температурата на въздуха, но стават неефективни при високи температури на мокър термометър над 21 C (70 F).

Като цяло, доказателствата продължават да се увеличават, че изменението на климата не е проблем само за бъдещето. Това е едно зло, пред което човечеството е изправено в момента и трябва да се справи с него.

 

 

Станете почитател на Класа