Ледников период е когато Земята има ниски температури за дълго време – милиони дори десетки милиони години. Това води до ледени покривки и ледници върху големи площи от нейната повърхност.
Знаем, че Земята досега е имала поне пет големи ледникови епохи. Първата се е случила преди около 2 милиарда години и е продължила около 300 милиона години. Последният ледников период започва преди около 2,6 милиона години и всъщност все още сме технически в него. Тогава защо Земята не е покрита с лед точно сега?
Това е така, защото се намираме в период, известен като „междуледников период“. В ледников период температурите варират между по-студени и по-топли нива. Ледените покривки и ледниците се топят по време на по-топлите фази, които се наричат междуледници, и се разширяват по време на по-студените фази, които се наричат ледникови.
Точно сега се намираме в най-новия топъл междуледников период на ледниковия период, който започва преди около 11 000 години. Когато повечето хора говорят за „ледниковия период“, те обикновено имат предвид последния ледников период, който започва преди около 115 000 години и завършва преди около 11 000 години с началото на настоящия междуледников период.
През това време планетата е била много по-хладна, отколкото сега. В своя пик, когато ледените покривки заемат по-голямата част от Северна Америка, средната глобална температура е била около 8 градуса по Целзий. Това е с 6 градуса C по-хладно от средната годишна температура в света днес.
Тази разлика може да не изглежда много голяма, но води до това, че по-голямата част от Северна Америка и Евразия са покрити с ледени покривки. Земята също е била много по-суха, а морското равнище много по-ниско, тъй като по-голямата част от водата на Земята е била уловена в ледените покривки. Степите или сухите тревисти равнини се срещали често. Такива са били и саваните или по-топлите тревисти равнини и пустините.
Много животни, присъстващи през ледниковия период, биха били познати и на днешните хора, включително кафяви мечки, карибу и вълци. Но имало и мегафауна, която изчезва в края на ледниковия период, като мамути, мастодонти, саблезъби тигри и гигантски земни ленивци.
Хомо сапиенс се появяват преди около 300 000 години в Африка, след което се разпространяват по целия свят.
По време на ледниковия период някои популации остават в Африка и не изпитват пълния ефект на студа. Други се преместват в други части на света, включително в студената, ледникова среда на Европа.
В началото на ледниковия период е имало и други видове хоминини – група, която включва нашите непосредствени предци и най-близките ни роднини – в цяла Евразия, като неандерталците в Европа и мистериозните денисовци в Азия. И двете групи изглежда са изчезнали преди края на ледниковия период.
Има много идеи за това как нашият вид е оцелял през ледниковия период, когато нашите братовчеди хоминини не са. Някои смятат, че това е свързано с адаптивността и начина на използване на социални и комуникационни умения и инструменти. Изглежда, че хората не са се скривали по време на ледниковия период. Вместо това те се премествали в нови райони.
Дълго време се смяташе, че хората не са навлезли в Северна Америка, докато ледените покривки не започнали да се топят. Но вкаменени отпечатъци от стъпки, открити в националния парк White Sands в Ню Мексико, показват, че хората са били в Северна Америка от преди най-малко 23 000 години – близо до върха на последната ледникова епоха.
