Възможно ли е „инженери“ да са създали живота на Земята?

Възможно ли е „инженери“ да са създали живота на Земята?
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    04.06.2022
  • Сподели:

Откакто сме достатъчно умни, за да задаваме въпроси и да обмисляме съществуването си, ние се чудим откъде сме дошли. Откриването на еволюцията чрез естествен подбор ни доведе до част от пътя към отговора, като обясни как животът се променя с времето, но не даде отговор за произхода на самия живот.

Засега единствените отговори, които имаме на този въпрос, идват под формата на фантастика. Във научнофантастичния филм на ужасите от 2012 г. „Прометей“, режисиран от Ридли Скот, екипажът на титулярния кораб отплава през космическите морета към извънземната луна LV-223 в търсене на произхода на човечеството.

Там те намират останките на извънземен вид, известен като Инженерите, които са зародили човешкия живот в далечното минало. Пътуването успява да открие началото на човечеството, но може също да е задействало събитията, които ще сложат край на нашия вид. Представата за живот на Земята, засяван от другаде в космоса, може да звучи като научна фантастика, но може и да има нещо в тази идея.

Най-общо казано, има две водещи хипотези за произхода на живота. Първата е тази на абиогенезата (съвременен латински за спонтанно генериране), която е процес, чрез който животът е могъл да възникне от предишна нежива материя.

Няма съмнение, че телата ни са създадени и поддържани от сложни химични процеси, но има нещо вродено различно дори за обикновен едноклетъчен организъм и нежива молекула – да не говорим за по-сложен многоклетъчен живот. И двете неща са химия по време на работа, но едното е значително по-сложно и много по-трудно да си представим.

Основната идея зад абиогенезата е, че химическите системи, които стават все по-сложни с течение на времето, може в крайна сметка да станат способни да използват енергия, за да вършат работа и да правят неща, дори копия на самите себе си. Молекула, колкото и проста, която може да използва енергия, да се движи през околната среда и да се възпроизвежда, отговаря на най-широко приетите дефиниции за живота. Как може да се случи тази промяна на парадигмата от не-живот към живот остава открит въпрос.

Някои доказателства в подкрепа на абиогенезата ни дават знанието, че необходимите компоненти на живота са присъствали на ранната Земя. През 1952 г. Стенли Милър и Харолд Юри провеждат това, което ще стане известно като експеримент Милър-Юри. Те се опитаха да пресъздадат условията на ранната Земя, за да разберат дали химическите предшественици на живота могат да възникнат в тази среда.

За да симулират околната среда на първичната Земя, те добавят метан, амоняк и водород към водата, след което й дават искра, за да симулират енергия от удар от мълния. Техните по-късни наблюдения потвърдиха наличието на аминокиселини и нуклеобази, предоставяйки допълнителни доказателства, че условията на ранната Земя биха могли да бъдат подходящи за спонтанната поява на живот. По-късни експерименти, повтарящи процеса, също така установиха, че минералите от самите стъклени чаши може да са улеснили реакциите и че тези минерали са присъствали в скалите и са достъпни за ранна химия. Накратко, всички необходими съставки са налични, единственият въпрос е дали са намерили или не начин да се съберат по правилния начин. Към днешна дата все още не сме сигурни. Разбира се, възможен е и различен произход.

Стигаме до втората хипотеза относно произхода на живота на Земята – панспермията, която постави основата на Прометей. Възможно е животът изобщо да не е възникнал на Земята, а вместо това да е доставен на нашата планета от другаде. За да бъде ясно, хипотезата не изисква непременно някакъв извънземен разум да е отговорен за тази доставка – шансът, а не умишлените действия на инженерите, биха могли да свършат работа.

По същество има доказателства, че някои от същите процеси, които може да са се случили на ранната Земя (абиогенеза), всъщност може да се случват в междупланетното пространство. Всъщност някои изследвания показват, че космосът може да е по-добро място за изграждане на биомолекули от средата, която Милър и Юри репликират в експеримента си. Молекулните облаци, където се раждат звездите и планетите, може също да изграждат пептиди и други органични молекули.

Колкото повече разглеждаме нашата вселена, толкова повече откриваме, че химията очевидно иска да се организира по начини, които имат потенциала да доведат до живот. Не изглежда толкова неправдоподобно обаче, че след като животът се появи на едно място, той може да се разпространи поне до близките си съседи. Може да не е неразумно да се чудите дали животът, който виждате навсякъде около себе си, всъщност е започнал на Марс или една от луните на Юпитер и е стигнал до Земята чрез небесна доставка от астероиден удар.

Такова пътуване не би било най-удобното, но експериментите показват, че някои микроби се справят добре във вакуума на космоса дори за продължителни периоди от време. Всъщност микроби, изложени в космоса в продължение на няколко години извън Международната космическа станция, оцеляха добре.

Преживяването на експулсиране от родния им свят и огненото повторно влизане на Земята може да са различна история, но ако има нещо, което сме научили, това е, че животът иска да продължи да живее. Така или иначе, всичко се свежда до едно и също нещо. Панспермията просто изрита биологичната консерва по пътя. Животът все пак трябваше да изплува от не-живота някъде. Може би един ден ще разберем как се е случило всичко.

 

Станете почитател на Класа