Учени подозират, че в космоса може да работи „пета сила“. Тази сила, която според тях е медиирана от хипотетична частица, наречена симетрон, е отговорна за създаването на невидими стени в пространството.
Стените не са непременно като стените на стая. Вместо това те са по-скоро бариери. И те биха могли да помогнат за обяснението на една интригуваща част от космоса, която кара астрономите да се почесват по главите от доста време.
Моделът на Ламбда студена тъмна материя (ΛCDM) е настоящият стандартен модел, който използваме, за да обясним космологията. Въпреки това, има едно объркващо предизвикателство към този модел и понякога то просто не отговаря.
Според този модел малките галактики трябва да бъдат разпределени в разхвърляни орбити около по-големите галактики. Въпреки това повечето малки галактики, обикалящи около по-големи галактики, са подредени в тънки плоски равнини. Тези равнини или дискове приличат на пръстените на Сатурн. Почти сякаш има някаква невидима стена в космоса, по която галактиките се подреждат.
Тези „сателити“, както често ги наричат астрономите, могат да бъдат намерени в синхронизирани орбити и в нашата галактика. Астрономите са ги наблюдавали и в съседни галактики. През годините учените предложиха много възможни обяснения за решаване на „проблема със сателитния диск“.
Това ново изследване на учени от университета в Нотингам обаче представя различен тип обяснение за тези невидими стени в космоса. Проучването в момента е достъпно чрез сървъра за предпечат arXiv.
Изследователите твърдят, че тяхното изследване насочва към първото потенциално обяснение на „нова физика“, което не премахва напълно тъмната материя. Тъмната материя съставлява по-голямата част от масата във Вселената и се оказа една от най-големите мистерии на Вселената. Като такъв, това е важна част от тези видове изследвания.
За разлика от предишни проучвания по въпроса, това ново изследване предполага, че хипотетични частици, наречени симетрони, могат да генерират невидими стени в пространството. Астрономите наричат тези стени „стени на домейна“ и именно те задържат галактиките в техните рафинирани орбити. Вместо галактиките да обикалят в разхвърлян модел, както предполага моделът ΛCDM.
Изследователите също така казват, че има 50/50 шанс различните региони да приемат различни стойности за своите симетрони. Това може да обясни разликите, които някои по-големи галактики имат в по-малките галактики, които обикалят около тях.
Разбира се, това е само доказателство за концепцията. Ако искаме да докажем, че в пространството има невидими стени, ще трябва да докажем, че съществуват симетрони. Тук влизат в игра космически инструменти като телескопа Джеймс Уеб. Докато наблюдават части от ранната Вселена, те биха могли да ни научат повече за тези нови частици и организацията, която те носят във Вселената.
