Най-вероятно близо до нас, в Слънчевата система, съществуват извънземни микроби

Най-вероятно близо до нас, в Слънчевата система, съществуват извънземни микроби
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    25.03.2022
  • Сподели:

Преди да започнем да търсим извънземни форми на живот по далечни екзопланети, бихме ли могли да ги намерим в собствения си космически „заден двор“?

 

Най-вероятно е извънземни микроби да се крият в седем тела, намиращи се изнервящо близо до Земята. Ако сте подозирали Марс, Европа или Енцелад, сте прави. Ако Титан, Ганимед, Калисто или Плутон са били в съзнанието ви, също сте прави. Във всяко едно от тези плаващи кълба има нещо, което може да означава обитаемост. Животът, поне такъв, какъвто го познаваме, може да оцелее само при определени условия, и те могат да бъдат намерени и извън нашата планета.

 

Засега нямаме представа дали нещо плува в дълбините под ледената кора на Европа, пълзи през марсианска тръба от лава или яде метан на Титан, но огледалните среди на Земята ни дават нещо, за което да гадаем. Екстремофилите, които процъфтяват в тези среди, също го правят.

 

 

Това очарова изследователя Димитра Атри, който ръководи проучване, наскоро качено на сървъра за предпечат arXiv. Той и неговият екип са мозъците зад Индекса на микробната обитаемост (MHI), който определя количествено шансовете за обитаемост, за да ни насочи към места, където е вероятно да срещнем живота.

 

„Комбинирахме данни за екстремофили и планетарно-аналогови среди на Земята, след което разработихме метод за осмисляне на всичко“, каза той пред SYFY WIRE. „MHI е опит да се определи количествено това и да се създаде алгоритъм за намиране на най-добрите места за търсене на живот в Слънчевата система“.

 

Извънземните микроби може да са сравними с живота на Земята. За да разберат колко е вероятно нещо да е живо някъде в Слънчевата система, изследователите измислиха шестте фактора на околната среда, които смятат, че са най-важни за хипотетичния извънземен живот. Те са температура, налягане, UV лъчение, йонизиращо лъчение, киселинност и соленост. За всеки фактор има нещо на Земята, което може да преживее своите крайности.

 

Бактериите Deinococcus radiodurans могат да издържат на брутална радиация, няколко пъти по-висока от тази, която удря повърхността на Марс. На Земята също има организми, които ядат скали и хемолитотрофи като тези биха могли потенциално да процъфтяват на места, където има минерали, променени от химическо изветряне.

 

Друг експеримент, който учените направиха, се опитва да разбере какви микроби на Марс (ако съществуват) биха могли да бъдат там сега или някога са съществували там. За целта използват хемолитотрофи. Ако някога е съществувал живот на Марс, много вероятно е Червената планета да е била място за размножаване на хемолиттрофни микроби като Acidithiobacillus ferrooxidans или Metallosphaera sedula. Първият може да го направи и в изключително кисела среда.

 

“А. ferooxidans беше поставен в симулирани марсиански условия и в края на една седмица оцеля без загуба на жизнеспособност“, каза Атри. „Условията бяха подобни на тези в плитките подземни среди на Марс“.

 

MHI открива фактори на околната среда, които попадат в обитаемия обхват на екстремофили на Земята. Не всяка среда съществува на всяко тяло кандидат, но всяка от характеристиките на микробния живот се намира някъде. Те са на ледени полюси, по повърхността на континенти, в подземни континенти, по подземни ледове, в околния океан, по дълбоко океанско дъно и хидротермални отвори.

 

Хидротермалните отвори на Земята са киселинни като тези на Енцелад. Те биха били убежище за метаногени или микроби, които метаболизират въглеродния диоксид и го редуцират до метан. Вероятно ще им хареса на Енцелад.

 

Когато бяха анализирани три вида метаногенни и термофилни микроби – което означава, че те не само произвеждат метан, но и живеят в екстремни горещини – те показаха, че е възможно да живеят на замръзналата луна на Сатурн без особени проблеми.

 

Methanothermococcus okinawensis доказа, че е най-вероятно да оцелее, като показа, че има по-висока стабилност и се самовъзпроизвежда повече при условия като тези на Енцелад. Метаногените може да съществуват и на Титан и вероятно да са една от причините да има толкова много метан на тази луна.

 

Предстоящите мисии на НАСА Europa Clipper и Dragonfly ще излетят за Европа и Титан през 2024 и 2027 г. и ако изследването на Атри е индикация, трябва да има космически кораб, който също ще изследва Енцелад. Астробиолозите с нетърпение очакват марсианските проби, събрани от Perseverance, да се върнат тук чрез мисията за връщане на проби от Марс. Атри също е любопитен какво може да се крие под повърхността на Марс.

 

„Бих искал да видя данни за подземната среда, особено за плитката подземна среда на Марс“, каза той. „Научихме много, като надраскахме повърхността, сега трябва да копаем малко по-дълбоко, за да научим още повече”, казва Атри.

 

 

Станете почитател на Класа