Нова фотография от телескопа Хъбъл показва зашеметяващ „Пръстен на Айнщайн“, отдалечен на милиарди светлинни години от Земята – феноменът е кръстен на Алберт Айнщайн, който е предсказал, че гравитацията може да огъва светлината.

Кръглият обект в центъра на фотографията, публикувана от Европейската космическа агенция, всъщност представлява три галактики, които изглеждат като седем, с четири отделни изображения на най-отдалечената галактика, формиращи пръстен около останалите.

Най-отдалечената галактика – специален тип много ярка галактика с гигантска черна дупка в своя център, известна като квазар – се намира на около 15 милиарда светлинни години от Земята.

На такова разстояние тя би трябвало да е невидима за който и да е земен телескоп, но светлината й е огъната от двете галактики пред нея, които са на около три милиарда светлинни години от нас, така че нейното изображение за нас се вижда на пет отделни места: четири пъти в пръстена и веднъж в центъра на пръстена, въпреки че това може да се засече единствено в числените данни на телескопа.

Това рядко явление е кръстено на Айнщайн, физикът, който през 1911 г. предсказва, че гравитацията ще повлияе на светлината, точно както засяга физическата материя.

Айнщайн предлага идеята като тест за своята Обща теория на относителността през 1915 г., а през 1919 г. британският астроном Артър Едингтън потвърждава ефекта по време на слънчево затъмнение на остров Принсипи край западното крайбрежие на Африка.

Той отбелязва, че звездите близо до затъмнения диск на слънцето изглеждат частично не на място, защото светлината им се огъва от гравитацията на слънцето.

Телескопите по времето на Айнщайн не успяват да открият други признаци на явлението. То е видяно за първи път след това от астрономите в обсерваторията Кит Пийк в Аризона през 1979 г. като “двоен квазар“ (Twin Quasar QSO 0957+561), единичен квазар, който прилича на два тук на Земята, защото неговият образ е „гравитационно обективиран“ от по-близка, но невидима галактика.

Оттогава астрономите са открили стотици пръстени на Айнщайн, въпреки че подравняването на далечните галактики трябва да бъде перфектно и никой не може да се види без голям телескоп. Често срещано образувание е „Кръстът на Айнщайн“, където далечна галактика се появява като четири отделни изображения около галактика по-близо до Земята, но по-близката галактика е твърде неясна, за да се види.

Пръстените на Айнщайн и Кръстовете на Айнщайн са нещо повече от красиво явление – гравитационното огъване позволява на астрономите да погледнат много по-далеч в дълбините на Вселената, а също така разкрива иначе скрити детайли на галактиките, които причиняват огъването (лещата).

„Пръстените на Айнщайн и Кръстовете на Айнщайн вероятно са доказателство за повече материал в по-близките галактики, отколкото се вижда на пръв поглед, а това най-вероятно означава тъмна материя“, казва Ед Круп, астроном и директор на обсерваторията Грифит в Лос Анджелис. Тяхното разпределение може „да помогне за осветяване на идентичността и разпространението на тъмната материя и релативистката геометрия на цялата Вселена“.