Водна пара е била открита в атмосферата на екзопланета с размерите на Нептун на около 150 светлинни години от Земята, според изследване, представено в четвъртък от астрономи от Университета на Канзас.
Екзопланетата е газов гигант в близка орбита около своята звезда, което означава, че не се смята, че е обитаемо място, което може да поддържа извънземен живот. Но учените казват, че техните открития демонстрират как изучаването на химическия състав на атмосферите на екзопланетите може да помогне на астрономите да научат как са се появили планетите и как те се сравняват с по-познати планети по-близо до нас.
„Тази планета е малко по-голяма от нашия Нептун, но е много, много различна“, казва Джонатан Бранд, физик и астроном от Университета на Канзас, който ръководи изследването. „Въпросът е: как се е образувала тази планета и е стигнала до мястото, където е сега, и как нашият Нептун се е образувал и е стигнал до мястото, където е?“
Екзопланетата, известна като TOI-674 b, е около 1,3 пъти по-голяма от Нептун в нашата Слънчева система, но е в много по-тясна орбита, като й отнема малко по-малко от два дни, за да обиколи своята звезда-домакин, в сравнение с приблизително 165 години, в които Нептун трябва да пътува около слънцето.
Това не е първият случай, когато водна пара е открита в атмосферата на екзопланета. През 2019 г. космическият телескоп Хъбъл откри водна пара на далечна планета, известна като K2-18b, която се намира в „обитаемата зона“ на своята звезда, а условията са такива, че течната вода може да съществува на повърхността на планетата.
Бранд казва, че е необичайно да се види планета с размерите на Нептун с откриваема атмосфера толкова близо до нейната звезда, което вероятно показва, че екзопланетата е родена по-далеч, преди да мигрира до сегашното си положение.
Учените изучават екзопланети, като ги наблюдават, докато минават пред техните звезди-домакини. Измерването на спектъра на светлината, която блести през атмосферата на екзопланетата по време на транзит, може да разкрие наличието на водна пара или други издайнически химически сигнатури, като метан или въглероден диоксид.
В този случай размерът на TOI-674 b прави планетата идеална цел. Всеки път, когато тя минава пред своята звезда, тя блокира 1,3 процента от светлината на звездата, казва Бранд.
Бранд и колегите му наблюдават атмосферата на TOI-674 b с помощта на инструменти на борда на космическия телескоп Хъбъл. Те комбинират наблюденията с данни от спътника за изследване на транзитни екзопланети на НАСА, който беше пуснат през 2018 г., и космическия телескоп на агенцията Spitzer, който беше изведен от експлоатация миналия януари след 16-годишна мисия.
Новият космически телескоп Джеймс Уеб на НАСА ще може да изучава атмосферите на екзопланетите в много по-големи подробности, след като официално излезе онлайн по-късно тази година. Обсерваторията на стойност 10 милиарда долара наскоро завърши сложен процес на разгръщане в космоса и е около средата на пътуването от 1.6 милиона км.
Иън Кросфийлд, асистент по физика и астрономия в Университета на Канзас, казва, че откритието на водна пара е само предвкусване на това, което астрономите ще могат да научат за атмосферите на екзопланетите с телескопа Webb.
Изследователите планират да продължат да изучават TOI-674 b и се надяват да получат повече представа за атмосферата на планетата.
„Вълнуващо е по много причини“, каза Бранд, „и сега имам извинение да напиша предложение, което се надявам да бъде прието бързо – да получа време да работя с Джеймс Уеб“.
