Слънчевата сонда Parker, която стартира през 2018 г., извърши седем облитания на Слънцето, преди да се потопи в короната по време на осмия си прелет на 28 април 2021 г. Тя направи три пътувания в слънчевата атмосфера, едно от които продължи 5 часа, учени от мисията съобщиха на брифинг за пресата във вторник (14 декември) на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU).
В горното течение на слънчевата атмосфера, където температурите са средно около 2 милиона градуса по Фаренхайт (1 милион градуса по Целзий) – по-горещо от излъчващата светлина повърхност на слънцето, която е само 10 000 F (5 500 C) – космическият кораб събира атмосферни частици в специален инструмент, наречен Solar Probe Cup. Влизайки и вземайки проби от слънчевата атмосфера, слънчевата сонда Parker постигна нещо съпоставимо с кацането на Луната, казаха учените на брифинга.
„Представете си, че седите на плажа и се взирате в океана и се чудите какво се крие под повърхността. Това всъщност правят учените от десетилетия, чудейки се какви мистерии се крият в слънчевата корона“, каза Никола Фокс, директор на отдел „Хелиофизика“ в централата на НАСА. И само три години след старта на Parker Solar Probe, „най-накрая пристигнахме; човечеството докосна слънцето“, казва Фокс.
Мощните слънчеви ветрове съставени от струяща плазма и високоенергийни частици, се раждат в короната, но най-вече се задържат от слънчевите магнитни полета, които също така ограничават изблиците на плазма, които изливат от слънчевата повърхност. Когато слънчевите ветрове надвишават определена скорост и се простират точно покрай слънчевата атмосфера, място, известно като точката на Алфвен, те могат да се освободят от магнитните си ограничения. Учените обаче не знаеха къде точно се намира тази точка.
Сега, Parker Solar Probe отговори на този въпрос. Предишни оценки, базирани на отдалечени изображения на короната, предвиждаха, че точката на Алфвен ще бъде открита на приблизително 4,3 милиона до 8,6 милиона мили (6,9 милиона до 13,8 милиона километра) от слънчевата повърхност. Паркър открива тези условия на 28 април, на разстояние от около 8,1 милиона мили (13 милиона км) над Слънцето, казвайки на изследователите, че то е влязло в слънчевата атмосфера за първи път.
Слънчевите ветрове и слънчевите изригвания – бързи изригвания на слънчева радиация – могат да повлияят на електрическите мрежи и да нарушат комуникационните мрежи на Земята, а новите данни от сондата предоставят безпрецедентен поглед върху тези слънчеви събития, съобщиха изследователите на 14 декември в списание Physical Review Letters.
„Нашето пътуване разкрива редица изненади, докато се впускаме в нeпознати територии“, каза на брифинга Нур Рауафи, учен по проекта за слънчевата сонда Parker на НАСА и изследовател в Лабораторията по приложна физика на Джон Хопкинс. „Новата физика, която научаваме за непосредствената слънчева среда и слънчевия вятър, е умопомрачителна.“
Топлинен щит защитава от слънцето по-голямата част от сондата, но чашата на слънчевата сонда трябваше да се простира отвъд тази защита, за да вземе проби от короната. Инженерите са конструирали чашата от материали с много високи точки на топене – сапфир, волфрам, молибден и ниобий – така че да може да функционира при екстремна топлина, според представители на Харвардския университет и Смитсоновия център за астрофизика (CfA).
Когато чашата е изложена и прави измерванията си, „тя е буквално нажежена, с части от инструмента на повече от 1800 градуса по Фаренхайт [1000 градуса по Целзий].
Данните, събрани от Parker Solar Probe в короната на Слънцето го разкриват такова, каквото не е било виждано досега, което ще помогне на учените да разберат по-добре бушуващите сили, които генерират огромните количества енергия, захранваща нашето Слънце и други звезди.
„Този етап е първият за всеки космически кораб и бележи една голяма стъпка за Parker Solar Probe – и един гигантски скок на науката за Слънцето“, казва Фокс.
