Частно финансирана мисия до Венера се очаква да стартира през 2023 г., като ще даде началото на серия от проекти, които биха могли да помогнат да се разкрие дали „злият близнак“ на Земята някога е бил домакин или все още е домакин на живот.
Защо това има значение? Противоречиво проучване, публикувано през 2020 г., предполага, че в облаците на Венера може да има фосфин – възможен признак за микробен живот, което подсилва нуждата от подробно проучване.
В момента космическите мисии се финансират основно от правителствени агенции като НАСА. Частно финансирани междупланетни мисии биха могли фундаментално да променят начина, по който се прави наука, отваряйки вратата към нови пътища за изследване.
Мисията, която се планира от учени от Масачузетския технологичен институт, Технологическия институт в Джорджия, Университета Пърдю, Калифорнийския технологичен институт и Института по планетарни науки, ще използва сонда, изпратена към Венера от космически кораб Rocket Lab.
Нов доклад от екипа обяснява, че сондата ще бъде оборудвана с лазер, предназначен да помогне да се разбере какъв вид химия има в капчиците в атмосферата на Венера по време на триминутен полет през облаците на планетата.
„Флуоресценцията или примесите, открити в капчиците, биха могли да показват нещо по-интересно от наличието на сярна киселина която се носи там, и да добавят информация към идеята, че части от атмосферата на Венера може да са обитаеми“, пишат от MIT в съобщение за пресата.
Тази мисия се очаква да стартира през 2023 г., като за 2026 г. се планира друга, по-мащабна мисия в атмосферата на Венера, която ще се основава на резултатите от първата.
След това мисията от 2026 г. може да доведе до друга, която всъщност ще върне проба от атмосферата на Венера обратно на Земята.
НАСА също насочва вниманието си към Венера. Космическата агенция наскоро даде зелена светлина за две големи мисии до облачната, гореща планета, за да научи повече за нейния потенциал за минал и дори настоящ живот.
