Преди седем години двама учени, анализиращи изображения на космоса с висока разделителна способност, уловиха мимолетни проблясъци на ярък кръгъл обект, надничащ от огромен облак ледени обекти на повече от 3 милиарда киломeтра от Земята.
Сякаш цялата тази сцена не е достатъчно вълнуваща, но и обектът изглеждаше като огромна комета. Изследователите смятат, че той е широк между 100 и 160 км, което го прави най-голямата комета, която човек е виждал. И сякаш се насочваше към нас, много свободно казано.
Миналия месец откривателите на гигантския обект – астрономите от Университета на Пенсилвания – Гари Бернщайн и Педро Бернардинели – комбинираха по-ранните си данни с нови наблюдения на далечния обект и потвърдиха подозренията си: да, това е мегакомета.
„Почти сферична група от комети“, казват те в заглавието на своята статия, която изпращат за публикуване в The Astrophysical Journal Letters на 23 септември. Двамата също изчисляват, че траекторията на кометата ще премине между Уран и Сатурн през 2031 г.
Кометата Бернардинели-Бернщайн е много рядка и уникална награда за всеки учен, който се опитва да събере историята на Слънчевата система. „По същество това е машина на времето“, казва Ейми Майнзер, астроном и експерт по комети от Университета на Аризона, пред The Daily Beast.
Пътуването на кометата е изключителна възможност за учените, които искат да научат за условията и градивните елементи на Слънчевата система.
Кометата е остатък от сблъсъците на космически скали, създали Земята и почти всичко останало в нашия ъгъл на космоса много отдавна. „Историята, разказана от кометата, ще ни разкрие какво е съществувало в Слънчевата система преди милиарди години и ние можем да я използваме, за да разберем нещата, които виждаме днес другаде в Слънчевата система“, казва Бернардинели пред изданието The Daily Beast.
Но всички комети, които сме имали късмета да проучим отблизо, са се променили много с течение на времето – или защото са били твърде малки, за да избегнат фрагментацията, или защото са минали толкова близо до Слънцето, че се е променила тяхната химия. Това означава, че историята, която разказват за ранната Слънчева система, е била най-малкото редактирана от външни сили.
Бернардинели-Бернщайн е различна. „Това е девствен обект“, казва Бернардинели. „Не се е случило почти нищо с този обект от неговото формиране в първите дни на Слънчевата система и затова можем да мислим за него като за прозорец в миналото“.
Тъй като е много по-голяма от другите известни комети, Бернардинели-Бернщайн притежава достатъчно гравитация, за да се задържи заедно, докато лениво се върти в космоса.
Изключителното разстояние на кометата от Слънцето също спомага за нейното запазване. „Тя прекарва по-голямата част от времето си в дълбокия мраз на външната Слънчева система“, обяснява Майнзер.
Модели на орбитата на мегакометата показват, че за последно е влязла в нашата част от Слънчевата система преди около 5 милиона години и не е била по-близо от Уран. От това разстояние слънчевата топлина почти не я докосва.
Майнзер казва, че в резултат на това кометата, която тя нарича нежно „ВВ“, вероятно прилича на първоначалното химическо състояние на мъглявината от газ и прах, образувала нашата слънчева система преди около 4,5 милиарда години.
Най-близкият подход на кометата до Слънцето ще бъде през 2031 г., като това ще е монументално време за изучаване на химията на кометата и разкриване каква е била тя, преди наоколо да се движат планети. „Едно от най -хубавите неща за тази комета е, че имаме известно време, докато тя се доближи най-близо до Слънцето, така че имаме години да проучим как тя се изсветлява, когато повърхността й се излага на слънчевата топлина“ – казва Майнзер.
Този акт на загряване е критичен, тъй като кара кометата да изхвърля огромни количества прахови частици и да произвежда тази отличителна опашка на комета. „Гледайки шоуто, когато кометата се приближава по-близо, ще можем да разкажем повече за това кои химикали действат като гориво, така да се каже, изтласквайки скалисти частици и прах от повърхността й“, обяснява Майнзер.
Това, което не излиза от повърхността на мегакометата, е толкова важно, колкото и това, което излиза. Реакциите са на базата на въглероден диоксид или на азотна основа. Настоящите наблюдения показват, че Бернардинели-Бернщайн съдържа много от първите, но сравнително малко от вторите, казва Бернщайн.
Този микс има значение. Азотът е наистина често срещан на Плутон, малката планета (или „планетоид“, според някои), която е по-далеч от Слънцето от всяка друга основна планета. Възможно е Плутон все още да има своя азот, защото е твърде далеч от Слънцето, за да може този химикал да се изпари.
Ако Бернардинели-Бернщайн наистина е с ниско съдържание на азот, „може би това означава, че тази комета е живяла по-близо до Слънцето, отколкото Плутон, когато е бил млад“, казва Бернщайн. Това би могло да направи Бернардинели-Бернщайн по-близка като химически състав до нашата планета, отколкото Плутон.
Майнзер подчертава, че по-старите, по-студени вътрешни слоеве на кометата, които не се нагряват лесно, биха могли да бъдат още по-интересни, тъй като те могат да помогнат да се разкрие какво точно съдържа облака от газ и прах, от който е родена нашата Слънчева система.
С други думи, можем да запълним някои от огромните пропуски за химията на нашата собствена еволюция – и да сме по-близо до разбирането откъде идва животът и планетите, които го поддържат.
Има обаче и недостатък на скорошното откритие на Бернардинели-Бернщайн. Десетилетие или малко повече може да изглежда като много време за изучаване на един обект в космоса. Но като се има предвид колко време отнема концептуализирането, финансирането, организирането и изпълнението на нова космическа мисия, всъщност десетина години изобщо не е много дълъг период.
Единствените инструменти, на които можем да разчитаме за изследване на мегакометата, са тези, които вече имаме – или които са почти завършени.
„Големите телескопи са най-добрият ни инструмент сега“, казва Бернардинели. Те включват същите телескопи, които астрономите вече са използвали за проверка на Бернардинели-Бернщайн плюс оптиката в обсерваторията Вера Рубин, която трябва да бъде отворена през 2023 г. Бернщайн казва, че е възможно новият космически телескоп „Джеймс Уеб“, който трябва да бъде изстрелян по-късно тази година, също да бъде използван.
Малко вероятно е НАСА или някоя друга космическа агенция да изгради сонда, която да прихване и събере проби от Бернардинели-Бернщайн (което НАСА прави с астероидите около Юпитер).
Но това не е невъзможно и Майнзер от една страна не се отказва от надеждата, че някоя космическа агенция може да види стойността в извличането на действително парче лед от Бернардинели-Бернщайн-и да направи всичко необходимо, за да събере една сонда. „Мисля, че BB ще бъде чудесна мишена за близко и лично посещение“, казва тя.
