Ново проучване от екипа управляващ роувъра на НАСА Perseverance, разкрива, че области на Марс – по-специално кратерът Jezero, област, която учените смятат, че може да притежава ключове за древния марсиански живот – са преживели „значителни“ наводнения, които са издълбали пейзажа в скалистата пустош, която виждаме днес.
Екипът казва, че те основават своите открития на изображения на утайки, заснети от роувъра, събрани в края на древна река, която е захранвала езеро в кратера Jezero.
Снимките, направени по време на кацане на 18 февруари, предполагат, че преди милиарди години Марс е имал гъста атмосфера, която може да поддържа големи количества вода.
Утайката, видяна на снимките, показва сега безплодна делта на реката, която е преживяла „събития от наводнения в късен етап“, чиито води пренасят камъни и отломки от високопланинските райони на Марс до бреговете на кратера.
„Никога досега такава добре запазена стратиграфия не е била видима на Марс“, казва водещият автор Николас Манголд от Laboratoire de Planétologie et Géodynamique. „Това е ключовото наблюдение, което ни позволява веднъж завинаги да потвърдим наличието на езеро и речна делта в Jezero. По -доброто разбиране на хидрологията месеци преди пристигането ни в делтата ни дава големи дивиденти. „
Според прессъобщението, екипът на НАСА „отдавна е планирал да посети делтата“, водеща към кратера Jezero, поради потенциала, че може да съдържа вкаменелости от древен микробен живот.
Събраните изображения дадоха на учените информация къде могат да намерят най-добрите скални проби, за да открият следите от живот, които някога са съществували на Марс, които учените се надяват, че могат да донесат на Земята, за да ги анализират с по-мощно лабораторно оборудване. Доказателствата за толкова много древна вода носят надежда на учените.
„Видяхме отделни слоеве утайки, съдържащи камъни с диаметър до метър и половина, за които знаехме, че не са от околността“, каза Манголд.
Манголд и неговият екип вярват, че наводненията са пренесли тези камъни от разстояние достигащо до няколко десетки километра със скорост от 8 до 30 км. в час.
Санджиев Гупта от Imperial College, Лондон и съавтор на статията, казва, че констатациите „биха могли потенциално да дадат ценна информация за това защо цялата планета е изсъхнала“ и какво се е случило с древния микробен живот.
След това НАСА планира да изпрати космически кораб до Марс, за да събере скалните проби и да ги върне на Земята.
