Ново изследване помага да се обясни защо крокодилите не са се променили за 200 милиона години. Крокодилите са еволюирали по начин, наречен „пунктирано равновесие“, с тандем краткотрайни и дълготрайни видове. Същото може да се отнася и за други видове „живи фосили“ по света.
В нова статия учени от Обединеното кралство обясняват как тази прословута „жива вкаменелост“ е запазила непроменен външен вид от разцвета на динозаврите до днес. В изследването учените са използвали „усъвършенствано еволюционно моделиране“, за да покажат защо някои животни са останали абсолютно същите, дори непосредствено след масовото изчезване на видовете в периода на границата между Триас и Юра.
Водещият автор, Макс Стокдейл от Университета в Бристол, обяснява:
„Роднините на крокодилите съществуват от изключително дълго време. Фосилни останки от този вид са открити в скали от ранния юрски период на възраст около 200 милиона години. И още по-странно, тези крокодили от епохата на динозаврите изглеждат изненадващо като днешните крокодили. “
За да проучат по-задълбочено еволюцията на днешните крокодили, изследователите пускат многобройни еволюционни данни в масивен нов математически модел. Така откриват, че крокодилите, от които днес има 25 много сходни, но все пак различни видове, са се развили в цялостна форма, наречена „пунктирано равновесие“.
Помислете за това като за класическата приказка за костенурката и заека. Да, видовете крокодили процъфтяват в по-широка, по-подобна на ветрило форма в определени точки, където някои видове еволюират по-бързо. Но през всичките 200 милиона години история, крокодилите се развиват толкова бавно, че изглеждат точно същите 200 милиона години по-късно, като продължават по същата бавна траектория. „Зайците“ са по-склонни да измират по време на екстремни климатични събития, като ледникови периоди, оставяйки „костенурките“ да продължат и до днес.
За крокодилите щастливата случайност е, че по-бавно развиващите се видове имат правилната комбинация от качества, които им позволяват да оцелеят в почти всички нормални земни условия през този гигантски период от време. Подобно на тардиградите или хлебарките, крокодилите имат качества, по-близки до тези на „екстремофилните“ организми, отколкото почти всяко друго животно. Те могат да оцелеят дълго време, без да се хранят например.
Учените казват, че прекъснатото равновесие се появява повече при организми, които се сблъскват с по-голям външен натиск, като масовото изчезване, което пряко е предшествало последната експлозия на „съвременни“ крокодили. Масовите изчезвания са съпътствани и с масови появи на нови видове, което има интуитивен смисъл, въпреки че изследванията напоследък установяват, че двете са по-малко причинно-следствени, отколкото сме вярвали доскоро.
По принцип, когато Земята изведнъж е почти изпразнена от живот и има нов вид климат или среда, условията са точно подходящи за нови мутации, които да се установят по-лесно. Учените смятат, че същият модел на прекъснато равновесие може да се приложи и към други живи вкаменелости, като костенурките например.
Разбирането на това кои животни са живели непроменени и кои са изчезнали помага на изследователите да продължат да събират изключително дългата еволюционна история на Земята.
